Украйна увисна между Февруари и Октомври

Както се и прогнозираше, зимните бойни действия в Донбас приключиха, когато една от воюващите страни, в случая опълченците от т.нар. Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) нанесоха локални военни поражения на правителствената армия в района на донецкото летище и в района на град Дебалцево. При това, както военната кампания от януари-февруари го показа, нито една от двете противоборстващи страни няма сили да нанесе решително поражение на другата. Сключеното споразумение в Минск, което бе резултат от усилията на Франция, Германия и Русия за намиране на мирно решение на конфликта, фактически сложи черта под опитите на Киев да реши проблема с двете бунтовни области със силата на оръжието. Това не означава, че няма да ставаме свидетели на нарушения на Минските споразумения, на гибелта на цивилни граждани и дори на боеве с местен характер. Такива има и в момента, и ще има, както показва историята на конфликти като този в Нагорни Карабах например. Но по мнението на различни, и което е важно, уравновесени наблюдатели на гражданската война в Украйна

мащабните военни действия са приключили

Такова мнение защитава и известният киевски политически технолог Дмитрий Джангиров, който твърди че Минските споразумения са изгодни преди всичко на Русия, защото според подписания документ тя не поема никакви ангажименти, не е обявена за страна в конфликта, а всички предписани стъпки трябва да бъдат изпълнявани от правителството в Киев и ДНР и ЛНР. Освен това Джангиров справедливо отбелязва, че според февруарските договорености от Минск тези части от Донецка и Луганска област, които се намират под контрола на противниците на властта в Киев, без изрично да се упоменава, фактически получават автономен статут. Те имат правото след провеждането на избори по украинските закони сами да назначават ръководителите на местните силови структури, да имат собствена милиция и особени икономически отношения с Русия. Т.е., коментира Джангиров, Русия е получила това, което искаше от самото начало - федерализация на Украйна и по-специално територия, която се намира в състава на Украйна.
Разбира се, има и хора, които не гледат така оптимистично на бъдещето. Това са основно представители на ДНР и ЛНР и техните непримирими опоненти националисти и дори откровени фашисти от киевския политически паноптикум. И едната, и другата страна говорят и пишат за това, че бойните действия ще бъдат подновени в края на пролетта или началото на лятото. Защо тогава ли, ами защото земята щяла да изсъхне, е най-честият отговор. А като беше мокра земята през топлия февруари защо това не попречи на опълченците да обкръжат украинската групировка край Дебалцево и да я принудят да се изтегли с тежки загуби?
Хората, които рисуват апокалиптични сценарии за бъдещето, често изпускат от внимание факта, че нито Украйна, нито бунтовните области са самостоятелни субекти и това предопределя техните действия. Очевидно ДНР и ЛНР не могат да оцелеят без руската помощ и това вече ги поставя в силна политическа и вероятно военна зависимост от Москва. На свой ред Украйна също напълно е престанала да бъде субект на международните отношения. Киев

е в пълна зависимост

на първо място от САЩ, но също така в немалка степен и от ЕС, разбирай от Германия и Франция. Именно тези зависимости в крайна сметка доведоха и до споразумението от Минск. От една страна, Европа, която не желаеше САЩ да разпалят голяма война в Стария свят, и, от друга, Русия, която също очевидно няма никакъв интерес от продължаването на военния конфликт край западната й граница, упражниха своето влияние, не просто да бъдат спрени бойните действия, а да се създадат условия те да не се подновят и да започне политически диалог между Киев и Донецк и Луганск. Към момента, макар и много трудно, този процес се придвижва напред.
Политиката на Съединените щати спрямо Русия продължава да бъде най-голямото препятствие пред излизането от украинската криза, но това не означава, че САЩ са против мирния процес, започнал с Минските споразумения. Ако те, както твърдят някои, желаеха война на всяка цена, то тогава можеха лесно да провалят преговорите от февруари, да въоръжат киевската армия и да създадат предпоставки за голяма война в Европа. Вижда се обаче, че и техните възможности не са безгранични, още повече, ако ключови съюзници на Америка са на противоположното мнение. Да, те можаха навремето да си позволят да нападнат Ирак, въпреки мнението на Германия, Франция и Русия, но когато войната е в Европа, нещата стоят по друг начин. Да не забравяме и че САЩ подкрепиха с гласа си в Съвета за сигурност на ООН споразуменията от Минск, с което те се превърнаха в международен документ.
Вашингтон обаче няма никакво намерение да прекратява агресивната си политика спрямо Москва. Поддържането максимално дълго на максимално голямо напрежение между Украйна и Русия придава смисъл на тази политика. Израз на това е поведението на киевските власти в последния един месец. Те, така да се каже, с неприкрито отвращение започнаха

уж да изпълняват Минските споразумения

но по своеобразен начин. Украинската власт заяви, че няма да амнистира всички опълченци и по-специално ръководителите им, макар че това е записано в документа от Минск, но в същото време признава подписите на ръководителите на ДНР и ЛНР Александър Захарченко и Игор Плотницки. Киев отказва до момента да свали търговското ембарго върху контролираните от опълчението райони на Донецка и Луганска области, но в същото време реално никой не спира камионите със стока, просто те се облагат с незаконни данъци, които отиват в нечии джобове, както твърди украинската правозащитничка и адвокатка Татяна Монтян. Думите й бяха потвърдени по трагичен начин тези дни, след като офицер от спецслужбите беше убит, така да се каже от своите, при опит да спре камион, пътуващ, натоварен с алкохол, към Донецк. Депутатите от Радата приеха закон, че подконтролните на опълченците райони са окупирани, но в същото време по Минските споразумения там трябва да се проведат избори до края на годината по украинското законодателство. Сегашните закони обаче не позволяват да се правят избори на окупирани територии... Открито се нарушава и точката от Минските споразумения, която предвижда Киев да съгласува законите за Донбас със сегашната власт там и за всичко това Западът очаквано си затваря очите. Така че политическата фаза на гражданската война в Украйна няма да отстъпва по ожесточеност от военната и не е известно кога и как ще завърши, но отсъствието на мащабни бойни действия поне ще означава рязко намаляване на броя на убитите украинци.
Сегашната власт в Киев, поради хроничната й русофобия, е неспособна да се заеме трайно с решаването на вътрешнополитическите проблеми, но това не означава, че под натиска на обстоятелствата няма да се съгласява на определени стъпки за деескалация на конфликта. Политическата и икономическата ситуация в подконтролната на Киев територия на Украйна се

влошава буквално с всеки ден

Последните 10 дни Украйна живееше под знака на конфликта между олигарха и президент Петро Порошенко и олигарха и губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойски. Този сблъсък, в центъра на който бе желанието на Коломойски да съхрани контрола си върху две държавни предприятия за продажба и транспортиране на нефт, бе разрешен за момента с решаващото участие на американския посланик Джефри Пайет. Според депутата от блока на Петро Порошенко Сергей Лешченко се е наложило дори вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън да звъни в Киев, за да укротява ситуацията и да гарантира, че Вашингтон продължава да стои твърдо зад Порошенко. Това само по себе си дава отговор на въпроса какво е останало от украинския суверенитет и кой реално командва в Киев. Впрочем същият този Лешченко твърди, че и законът с който Радата отне контрола на Коломойски върху нефтените компании, е бил приет "по пряко указание от Вашингтон". Тази намеса на САЩ обаче може и да е за добро. Коломойски и съюзниците му в правителството, като такъв се сочи премиерът Арсений Яценюк, са "ястребите" в Украйна. Премахването на този паралелен властови център, заедно с подконтролните му доброволчески батальони, лишаването на "Десен сектор" от финансовото му захранване, дава възможност за консолидиране на властта в страната в ръцете на президента Порошенко. Той категорично не е "гълъб на мира" и има по ръцете си кръв на невинни хора в Донбас, но изглежда, че е по-приемливата фигура за преговори за Русия, Германия и Франция. При всички условности е по-добре властта в страната да бъде в негови ръце, отколкото в тези на откровено неадекватни и недоговороспособни лица като Яценюк, Турчинов, Ярош и други подобни.
Въпреки че Коломойски и екипът му бяха принудени да подадат оставка, политическите наблюдатели съветват да не се правят прибързани изводи за победа на президента Порошенко в конфликта. Очакванията са, че днепропетровският бизнесмен, който спонсорира няколко доброволчески батальона, включително и профашистката организация "Десен сектор",

няма да отстъпи току-така

и ще нанесе в подходящ за него момент удар срещу Порошенко и компания. Възможностите на Коломойски за това не са малки. Достатъчно е да споменем, че освен военна сила той притежава и банката "Приват", на която се падат 25% от банковия сектор в Украйна, и ако пожелае, Коломойски може много сериозно за усложни живота на правителството и президента, като предизвика банкова криза.
Икономическата ситуация в Украйна обаче е такава, че страната може да банкрутира и без машинациите на Коломойски. Миналата седмица рейтинговата агенция "Мудис" понижи кредитния рейтинг на Украйна от Саа3 до предфалитната степен Са с негативна прогноза. Фактически "Мудис" съобщи на света, че Украйна фактически е фалирала и няма да се измъкне, без кредиторите да й отпишат част от дълга. Според експертите дори да избегне официално обявяване на банкрут, Украйна ще се сблъска с допълнително влошаване на стандарта на живот. В момента минималната месечна заплата в страната е 38 долара, което е три пъти по-малко от равнището на бедност, определяно от ООН, което се измерва с доход от 5 долара на ден. При това според споразумението с МВФ до края на годината цената на газта за населението трябва да се повиши с 280%, на парното с 66%, на електричеството с 40%. В същото време промишленото производство от началото на годината падна с 30%, снижава се и износът, как в такива условия Киев ще получава валута, за да плаща дълга, който вече е над 70% от БВП, е голям въпрос. Според бившия председател на Националната банка на Украйна Сергей Арбузов за обслужването на външния си дълг Украйна ще трябва да отдава 5-6% от БВП, което според него е непосилна сума. Към всичко това трябва да прибавим и съзнателно разкъсаните икономически връзки с Русия, които засега не могат да бъдат компенсирани от разширяване на икономическите контакти с ЕС. Точно обратното, някои украински експерти вече подозират, че Украйна просто е преметната от ЕС със Споразумението за асоциация и свободна търговия, заради което започнаха Майданът и гражданската война. Президентът на Украинския аналитически център Александър Охрименко заяви миналия вторник в Киев, че ЕС фактически издевателства над Украйна. Например ЕС дава право на Украйна да изнесе на неговата територия 20 000 тона свинско месо само при условия, че закупи от ЕС 10 000 тона свинско. Квотата за птиче месо е само 5000 тона, при положение, че за Ирак Украйна изнася 50 000 тона, освен това европейците са затворили своя пазар за украинските ечемик, соя и рапица. Впрочем украинците нямат право да се правят на изненадани, те бяха прилежно и

дълго предупреждавани

за подобни особености на асоциацията с ЕС през цялата 2013 година.
Новата фаза на украинската криза, като че ли потвърждава тезата на политолозите, които правеха паралели между събитията от 2014 г. в и тези от 1917 г. в Руската империя. През февруари м.г. Украйна мина през своята условна Февруарска революция. Старата власт бе свалена и мина в ръцете на условното Временно правителство. Макар че преките паралели са опасни, все пак се набиват на очи някои сходства. Както Руската империя, и Украйна е в тежка икономическа и обществена криза, със сепаратистки нагласи в покрайнините на държавата. Както тогава западните съюзници са притискали Временното правителство да продължи войната с Германия, така и сега САЩ са тези, които са готови винаги да защитят Киев, ако той поднови военните действия. В империята навремето болшевиките са започнали да създават паралелни центрове на властта, а сега в Украйна тази роля играят както опълченците в Донбас, така и олигарсите в останалата част от страната. Не е нужна много фантазия, за да си представим какъв може да е крайният резултат - разпад и пълномащабна гражданска война на цялата територия с риск да се пренесе върху други държави. Дано обаче това да си остане само фантазия. Но така или иначе, Украйна някак си увисна между условната Февруарска и ненастъпилата още условна Октомврийска революция. А такава в Украйна ще има и дано да е "кадифена", а не кървава. Тя е неизбежна защото сегашната политическа класа, която е подчинена на чужди интереси, не е в състояние да реши огромните проблеми пред страната. Следователно са необходими нови хора, с нови идеи и те неизбежно ще дойдат.


Конфликтът между президента Петро Порошенко и бившия губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойски засега изглежда е потушен, но наблюдателите съветват да не се бърза с изводите кой е победител в него


Миньори от Западна Украйна протестират срещу плановете на правителството за реформи в сектора. Недоволството от икономическото и социалното положение в страната нараства с всеки месец