Датата

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХУМОРА, САТИРАТА И ЗАБАВАТА. Едни свързват зараждането на празника с древния Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на глупците. Други отнасят възникването му към древна Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата. В древността 1 април отбелязвали само ирландците, и то в чест на Новата година. Денят на смеха в различните държави носи свой национален колорит, присъщ за всяка страна. В България с Деня на шегата са свързани и много суеверия. Най-важното от тях е, че за да има човек късмет през годината и да нe го лъжат в другите дни, трябва да направи номер поне на един близък и поне някой да го излъже. Всичко това трябва да се свърши до обяд, защото всяка направена по-късно шега носи лош късмет на онзи, който я е направил. На 1 април празнува рожден ден Домът на хумора и сатирата в Габрово, създаден през 1972 г.

1809 - РАЖДА СЕ НИКОЛАЙ ГОГОЛ, РУСКИ ПИСАТЕЛ, ПОЕТ И ДРАМАТУРГ (УМИРА 1852 Г.). Най-известната му творба е романът "Мъртви души", разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман. След като не успява с актьорските и преподавателските си опити, се отдава на писането. Под перото му се раждат произведенията "Шинел", "Ревизор", "Омагьосаното място", "Тарас Булба" и др.

1916 - В БЪЛГАРИЯ Е ВЪВЕДЕН ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР. Заменя ползвания дотогава Юлиански календар. Промяната влиза в сила на 1 април 1916 г., когато дните от календара се преместват с 13 напред - след 1 април 1916 г. следва 14 април. Това е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната година при Григорианския календар е 365,2425 дни. За да може броят на годишните дни да е цяло число, през 4 години се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича "високосна".

1920 - СЪЗДАДЕНА Е ЛОВЕШКАТА КОМУНА. През декември 1919 г. БКП печели общинските избори в Ловеч. За кмет е избран Никола Илиев Динев. В условията на следвоенна криза провежда активна социална политика. Управлението му е известно като Ловешка комуна.

1944 - УБИТ Е МИТКО ПАЛАУЗОВ, ДЕТЕ ПАРТИЗАНИН (Р. 1930 Г.). Бащата Трифон става партизанин от Габровско-Севлиевския отряд. Заради тази му дейност майката Ганка и малкият Митко са арестувани 15 денонощия. След акция на отряда през лятото на 1943 г. двамата се присъединяват към него. Прехвърлени са в болничната землянка, където се грижат за ранени партизани. На 1 април 1944 г. землянката е разкрита и атакувана от жандармерията. Митко и майка му загиват.

1947 - УМИРА ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА, ОБЩЕСТВЕНИЧКА, ПУБЛИЦИСТКА (Р. 1860 Г.). Съпруга на Петко Каравелов. Развива активна дейност сред българските женски дружества, една от учредителките на Българския женски съюз. Участва активно и в международното движение за мир. Ратува за подобряване на руско-българските отношения. Публикува над 50 статии и политически фейлетони, превежда от руски и френски език творби на Толстой, Достоевски, Юго, Флобер и др.

1966 - УМИРА ДИМИТЪР ДИМОВ, ПИСАТЕЛ И ДРАМАТУРГ (Р. 1909 Г.). Първата му книга е стихосбирката "Вечерни трепети", а първият му роман е "Поручик Бенц". Автор на романите "Осъдени души", "Тютюн" и на пиесите "Жени с минало", "Виновният" и др. Председател на Съюза на българските писатели (1964-1966).