Седналият пред Продев

Често поглеждам една снимка, но избягвам да я показвам, защото ми става неудобно. Седнал съм, а Продев е прав, давам му автограф върху първата си книга. Премиерата ме е развълнувала дотолкова, че не съм забелязал как е застанал на опашката и е изчакал реда си, както всички. Сякаш повечето от статиите в сборника ми не са излезли с неговия подпис. И сякаш възпитанието позволява ученикът да е седнал пред учителя, а не обратно.
Както беше направил ДУМА територия на най-изявени интелектуалци, така имаше желание и да налага нови автори. И най-вече - разбираше нуждата от това. Сегашните млади не знаят какво е да имаш милион читатели. Едно е хората да гледат натрапения им силикон по телевизията и да слушат по радиото подмяната на любовта с баране и движене, а съвсем друго е да си купят вестника и да го прочетат открай докрай. Толкова е вдъхновяващо и същевременно задължаващо! Със силните си творци и огромния тираж ДУМА имаше могъщо въздействие и изигра може би най-съществената роля за оцеляването на лявата идея и социалистическата партия.
Продев беше сред 12-имата дисиденти, поканени от Митеран на прословутата закуска почти година преди промените. Не съм го чул да търси дивидент от това, за разлика от онези, които днес се пъчат дори с двете втори, изядени на височайша вечеря, или пък с широкия си гръб, мерен с педи от премиера на някоя от новите братски страни. Не се опитваше да се налага в парламентарната група. В пленарната зала седеше най-отзад и рисуваше от натура "стилистичните фигури" на победилите "с малко, но завинаги". Сега левицата няма дори едно перо, което направо от депутатската банка да праща есетата си в редакцията. Навярно смята това за маловажно.
Стефан беше мразен от десните, които щяха да го направят и президент, ако се беше пребоядисал като повечето от тях. А отляво го боготворяха. Кой ли е допускал тогава, че ще си отиде огорчен? Не от десните, а тъкмо от левите. Но събитията в живота не се подреждат според заслугите и в един момент почти на всекиго му се случва да осъзнае това. Може под ръководството ти листата, която водиш, да е постигнала изборни проценти, които партията цели две десетилетия да не може да повтори, камо ли да надмине, и пак да не си бил политик на годината дори в избирателния си район. Може години наред да си сред най-четените в левия вестник, но моралното отличие за лява публицистика все да те отбягва. Та и на Продев му предстоеше да види как се отдръпват като при отлив мнозина от онези, които го имаха за кумир във фазата на прилива.
С метафората за "червените мобифони" и "червените бабички" той не само освети най-лютата рана на мощната все още БСП, но и заби скалпел в нея. Защото знаеше, че за да бъде силна и занапред, левицата трябва да я изреже от снагата си. Развоят на събитията доказа неговата прозорливост. В химическото чистене на времето БСП се отърси от много петна, но онова, което й пречи най-жестоко, остана. Тя продължава да бъде дамгосвана като партия на богатите. И така ще бъде поне докато на този свят ни има нас, живите сега. Защото чистенето е бавен процес, а става и дълъг, не се ли почне отрано.
"Червените мобифони" не простиха на Продев, а "червените бабички" не го подкрепиха. Първите го унизиха, довеждайки вестника няколко пъти до спиране, докато не получиха оставката му. От повечето от тях друго не можеше и да се очаква. Но голяма част от вторите го предадоха, и то с най-добри намерения. Защото в тази партия кажеш ли нещо срещу ръководството, което и да е то, ставаш лош. А лошите трябва да се низвергнат, за да не се накърни единството, и това отношение се смята за правилно. И ако тук все пак на повърхността изплува инстинктът за оцеляване, формиран повече от век, парадоксът е, че стрелите се насочват и към този, който се опитва да отстоява лявата същност на партията, ако за целта изговори нещо срещу "нашите" богаташи.
Ето как истинският конфликт на Продев беше с партията, а не с качилите се върху гърба й "мобифони". Навярно затова накрая той заяви откровено, че не е комунист, социалист или социалдемократ, а си остава ремсист. Като него постъпиха хиляди. И които останаха в партията, но като вътрешни емигранти, и които я напуснаха и дори не гласуват за нея. В търсене на лявото мнозина от тях се лутат от бюлетина на бюлетина, но не заради политическото номадство, а защото не могат да живеят без идеал.
Една майка може да отгледа десет деца, но десет деца не могат да гледат една майка. Та и ДУМА до голяма степен спаси партията, но партията на няколко пъти не можа да спаси ДУМА. И сега вестникът е в трудно положение, от което сигурно ще се намери изход. Важното е цената на спасяването му да не нанесе пробойни върху същността му. На седналия пред Продев автор може да се гледа като на "стилистична фигура", натоварена с отговорност. Защото създателят на ДУМА се е изправил не в очакване на автограф, а за да прецени дали подготвеното за печат е достойно за подписа му.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info