Да казваме истината и да връщаме доверие

Провеждаме 5-о заседание на 48-ия конгрес точно 6 месеца след предсрочните парламентарни избори на 5 октомври миналата година.
Честит празник на всички именници! Поздравявам и колегите от редакцията на вестник ДУМА с 25-годишния им юбилей!
Макар времето да изглежда кратко, мисля, че всички усещаме колко много и колко съществени неща се случиха междувременно - у нас, а и по света. Много от тях ще оценяваме тепърва, но нуждата от равносметка и рекапитулация на този период вече е осезаема.

I. ЗА СВЕТА
Живеем в свят, в който доминацията на еднополюсния модел е поставена под въпрос. Всеки ден се случват събития, които изпреварват възможността да бъдат обяснени и разбрани навреме. Арабската пролет промени геополитическия профил на Северна Африка и на Близкия изток, но даде отражения и върху Европа, Америка и всички останали държави от засегнатите континенти. Като резултат се появи Ислямската държава в Източна Сирия и Северен Ирак. Те и войната в Украйна всеки ден ни напомнят колко крехко и нестабилно може да бъде усещането за мир, с което свикнаха поколения европейци след края на Втората световна война. Кризата в Украйна и неадекватните русофобски позиции на правителството ни и президента разделят обществото в България с братски, исторически и културно свързана с Русия.

II. ЗА БЪЛГАРИЯ
Последиците от икономическата и финансова криза засегнаха тежко България. Върху това се насложиха ефектите на санкциите и контрасанкциите по отношение на Русия. Бежанската вълна от Сирия засяга пряко България и натоварва допълнително най-бедната страна в Европейския съюз. Това ни изправя пред предизвикателства, с които сегашното правителство изглежда неспособно да се справи. И последиците са още по-тежки, защото правителството ни не прави нищо за отстояване на българския интерес в Европейския съюз, за европейска солидарност и разбиране, за смекчаване на ефекта на тези събития върху гражданите, които са и бездруго достатъчно засегнати от кризата и 25-годишен неолиберален преход.
Хегемонията на неолибералния модел остави тежки последици за обществото, промени начина на мислене на мнозина, задраска такива ценности като свобода, справедливост, солидарност. Неолибералният модел е антидемокрация, форма на власт на олигархията. Това е капитализъм с целенасочено отслабена държава и съзнателно игнорирана социална политика. По своя замисъл и реализация, а виждаме - и по своите резултати, той обслужи тесен кръг от лица и жертва идеята за сплотено и интегрирано общество с равноправни членове, в което всеки може да намери възможности за развитието си. Свободата без справедливост прави бедните по-бедни и по-многобройни, богатите - по-богати и по-малко на брой. Средната класа изчезва, а перспективата пред хората се ограничава до борба за ежедневно оцеляване. То компрометира солидарността като принцип за съществуване на обществото. Това води до отчуждение и недоверие към държава, институции и партии.
В лабораториите на неолиберализма се роди теорията за нормативния дарвинизъм, който убива социалната държава и дребния предприемач. Неолиберализмът отрече социалната държава, такава, каквато я познавахме през 80-те години на миналия век в Европа. А у нас - постигнатото до 1989 г. - всеобщо достъпно здравеопазване,  възможности за образование за всички, социална и етническа интеграция и с достойни доходи за работещи и пенсионери. Със силна държава-собственик, която изпълнява пълноценно ролята си на регулатор в икономиката, защитава националните интереси навън, гарантираща сигурност и спокойствие на гражданите. За всички, живели в този период, е ясно, че това не беше утопия.
Социалната държава не устоя на натиска на неолибералния модел. И когато някой предложи кое да е от достиженията на социалната държава, той бива обявен за популист или пък се натъква на недоверие и неразбиране. Защото в резултат на дясна политическа хегемония и медийните спекулации все по-малко хора имат доверие в политиката, в държавата, в институциите. Днес все по-малко хора са склонни да повярват, че онова, което преди всички приемахме за даденост, не е популизъм, а реална възможност.
Тази промяна на мисленето на хората е следствие на силно налаганото индивидуално начало на десния светоглед. Въпреки разколебаването на неолибералната доктрина, съпътствано от големи икономически, финансови и социални кризи, голямото завръщане на социализма и социалдемокрацията засега не се състоя. Европейската социална държава и в Стара Европа отстъпи.
В условията на безпрецедентна доминация на десни модели за последните десетилетия левите партии и в Европа изпитват постоянни удари. За да оцелеят, много от тях предпочетоха да изместят центъра на политическите си платформи, или пък още по-лошо - без да променят платформите си, се отклониха от тях по посока на центъра, за да се впишат по-добре в обществените настроения. Третият път май се оказа задънен. Това са рискови движения, които доведоха до загуба на идентичност на левицата. Тази стратегия на оцеляване доказа своята недостатъчна ефективност за съхраняване на традиционното ляво. Все повече е ясно, че хората имат нужда от силна левица и че идеите на социализма са устояли на дясната хегемония и отново имат силно звучене.
Днес нуждата от силна и справедлива държава, борбата с бедността, равенството постепенно се налагат над интересите на малцината, които ползваха облагите на неолиберализма. Хората не участват в демокрацията и процесът на компрометиране на модела вече изкарва милиони по улиците на Европа. Формират се нови изразители на радикално леви политики, артикулиращи на висок глас обществени очаквания.
Разбира се, трябва да има и реализъм, защото е по-почтено да казваме истината, отколкото да обещаем, без да можем да изпълним.
Едно обаче е ясно - хората у нас и в Европа имат нужда от повече справедливост, от повече солидарност, от повече държава, от повече доверие и сигурност. От нас зависи не само да констатираме тази нужда, не само да обещаем декларативно нейното осигуряване, но и с конкретни политики и действия да докажем, че социалната държава е възможна. Днес няма гаранции, че хората сами ще припознаят лявата алтернатива на досегашния модел. Дори да страдат, те нямат надежда, не вярват. Днес хората, чиито интереси са отразени в нашата програма, са много, но нямат вяра. Те трябва да бъдат убеждавани, да се окуражават да споделят своите идеи и проблеми, да бъдат активно ангажирани за нужната промяна. Борбата за връщането на утвърдените леви партии като фактор в управлението и в България, и в Европа тепърва предстои. И младежката заетост, и планът "Юнкер" са стъпки в правилната посока. Но има много път и българските социалисти ще вървим уверено по него. И ще бъде трудно, защото дясна Европа позабрави кохезията. Защото все още доминират интересите на едрия капитал за сметка на хората.
От 25 години ни се внушава, че демокрацията означава капитализъм, дълбоко невярно и подвеждащо. Демокрация е възможна и е имало и преди да има капитализъм, а още по-малко необходима за демокрацията е дясната идеология. С лозунга "За демокрация" върнахме капитализма. Преходът можеше да е далеч по-социален, както се случи в други от бившите социалистически страни, но това не съответстваше на интересите на идеолозите му. Беше възможно да се осуети разграбването на имущество, унищожаването на индустрия и земеделие, липсата на сигурност за гражданите през 90-те, ликвидацията на селското стопанство, приватизацията на безценица. Беше ли възможно да се запази равнището на здравеопазване, на образование, на живот в малките населени места? Да не разбиваме индустрията, защото днес, без индустриални предприятия за производство, България не може да постигне икономически подем. Защото без индустрия не можеш да имаш развитие в глобалния свят. Спомнете си лъжите за богатите малки фермери от 90-те, за благоденстващата средна класа.
Днес е факт, че България е най-бедната страна в Европейския съюз, произвеждаща стоки с ниска добавена стойност, износ на суровини, с тежка демографска перспектива и население с намаляваща грамотност. Нямаме индустрия, но имаме тежки регионални и най-вече социално-икономически диспропорции. По-малко износ на Запад и на Изток и внос на стоки, които до вчера изнасяхме. Без перспектива за работещите, за младите, за дребния и средния предприемач, за интелигенцията. И с много, много приказки за реформи с простащина, издигната в ранг на държавна политика. С нереализирани европейски възможности, със сервилна и комплексарска външна политика.
Заедно с историческото си наследство БСП днес има още едно голямо предимство - че сме част от ЕС и световната левица. Днес Сергей е лидер на ПЕС и с нашата категорична подкрепа отива към втория си мандат. Защото Европа има нужда от друга политика. От връщане към онази социална и мирна Европа, за която мечтаехме. Към онази справедлива Европа, на която милиони завиждаха. Заедно с нашите партньори в ПЕС трябва да търсим пътя през растящото неравенство и обществено недоволство от ерозираната социална държава и оформящата се Европа на две скорости.
Социалната модерна и просперираща държава в България не се реализира. Защото идейните наследници на онези, които отричаха социалната държава при приемането на Конституцията през 1991 г., управляваха през по-голямата част от последните 25 години. Защото реституираха, приватизираха, реформираха, урбанизираха, лустрираха и през цялото време обвиняваха комунистите и нашата партия, приела наследството на повече от век борби на българския народ за справедливост и свобода. Наследство с успехи и градеж, с грешки и извращения. Защото и днес у нас има хора, които перат биографии и хвърлят кал, отричайки живота на своите бащи и майки и създаденото. Днес трябва със самочувствие да кажем: "Стига!"
Днес на висок глас трябва да заявим:
- Стига манипулация на общественото съзнание!
- Стига подмяна на историята!
- Стига сме превръщали здравето и живота в стока!
- Стига неграмотност и мизерия!
- Стига проектирана демокрация вместо политическо представителство!
- Стига разделение - историческо, етническо, религиозно, образователно, на столица и провинция! Стига разделение на стари и млади, имащи и нямащи, русофили и русофоби, на все повече обедняващи и все по-малко богати!
Трябва да ни чуят, да ни повярват, да тръгнат след нас.
След изборите в България се формира дясно управление от четири партии и коалиции, използващо и компенсиращо вътрешните си противоречия с подкрепа на партии, заявени като опозиционни. В парламента влязоха осем партии и коалиции при най-ниската за последните 25 години избирателна активност, което, разбира се, обуславя и ниската представителност на днешното управление.
Икономиката рязко забави темп. Ако през 2014 г. ръстът беше 1,7%, то през тази година ръстът се очаква да е едва 0,7%. Хронифицират се бюджетните дефицити, но те не се използват за икономическо развитие, за инвестиция в социалния капитал, за подобряване на живота на хората и война срещу бедността. С тегленето на 16 млрд. дълг се открива риск от дългова спирала.
Увеличава се бедността. Вече 8 години сме членове на ЕС. Какво се промени за това време? Ако преди присъединяването ни в риск от бедност живееха около 18,4% от хората у нас, то в годините след това този процент вече достига 22-24%. Това значи, че броят на бедните вече е над 1,6 млн. души. И за това не е виновна Европа.
Бедността е един от най-сериозните ни проблеми днес. Пряко или косвено, това е проблемът на живота на всеки българин, предпочел да остане в България. Бедността и липсата на целенасочена политика за ограничаването й са благоприятна почва за етническо напрежение, за изключване на социални групи, за дезинтеграция на обществото, за демографски срив и в крайна сметка се превръщат в заплаха за националната сигурност.
Няма как да обясним на всички, засегнати от бедността, защо години наред поддържахме ниски бюджетни дефицити. Вече за всички е ясно, че макроикономическата стабилност, с която се гордееше ГЕРБ до 2013 г., всъщност удължи кризата и забави растежа. Днес неолибералите ни тласкат в точно обратната посока - шоково да теглим заеми с неясно предназначение и - отново - при липсата на каквато и да е гаранция, че тези пари ще бъдат използвани за стимулирането на икономиката и подобряването на положението на хората. Тази власт отне и малкото, което дадохме на онези 272 000 души с данъчното облекчение върху минималната заплата. Преотстъпеният данък от 10% или 408 лв. годишно сега повторно бе отнет от най-бедните работници.
Как ще учат и ще се издържат техните деца в България?
Те трябва да потърсят отговора на този въпрос. Въпреки заявения нов образ в управлението се реанимират симптомите на предишното некоалиционно (по онова време "коалиция" беше мръсна дума) управление на десницата - в лицето на ГЕРБ, заедно с допълнителни политически проекти.
Бюджетът за 2015 г. върна практиката от 2009-2013 г. на замразени социални плащания и растящи държавни разходи.
Приказките за "реформа", когато се казват от десните, означават:
- несправедливост при облагането и бюджетните разходи и раздаване на обществени поръчки;
- едностранчива външна политика, отричаща националните интереси. Русофобско поведение на президента и правителството, военна лексика и тихо превръщане на България в прифронтова държава. Днес правителството мълчи за цената на санкциите, които плаща българският индустриалец, млекопроизводител или собственик на хотел, в крайна сметка - всеки български гражданин, при това без компенсации;
- преразпределение на намалените средства за образование и към частните училища;
- въвеждане на допълнително от джоба заплащане в болниците и практическо отменяне на конституционното право на здравеопазване, дори да си внасял коректно здравните вноски;
- означава увеличаване на пенсионната възраст и стажа за пенсия;
- отнемане на спестеното за индивидуална пенсия на родените след 1960 г.;
- означава политически чистки и партийни назначения;
- означава заменянето на върховенството на закона с политически прищевки;
- означава блокиране и отказ да се реализира единственият голям проект у нас - "Южен поток".
Управлението днес се свежда до:
- Осигуряване на финансов комфорт на себе си с цената на тежко задлъжняване на държавата;
- Усещането за липса на държавност се видя по време на бедствията, когато седмици хората нямаха ток;
- Страх от поемане на отговорност - законодателната инициатива на правителството практически липсва. Анализът на законодателната дейност сочи и друга тревожна за парламентарната демокрация тенденция: по всички важни и ключови за държавата въпроси законодателната инициатива не е на МС, а на народни представители от управляващата четворна коалиция. Правителството не реализира своя политика, защото не знае пътя. А президентът мълчаливо подкрепя тази политика. Парадоксално е да се спира прилагането на закони по съображения за целесъобразност и едновременно с това да твърдиш, че върховенството на закона е приоритет;
- Толерират се няколко големи дружества и монополи, игнорират се интересите на дребния и среден предприемач. Три пъти отхвърлят нашия антимонополен закон, върнат от президента в предишния мандат, защото се нарушават свръхпечалбите на търговските вериги за сметка на кварталната бакалница и българския производител.
Това е днешното дясно управление. Това не е нито нещо ново, нито пък неочаквано. Това са все неща, които в една или друга форма се повтарят всеки път, когато десницата управлява.
Как стана така, че в нестабилната политически година икономическият растеж бе 1,7%, а сега, когато е спокойно, спадна двойно. Честито на протестиращите - умни и красиви - всеки е уреден с някакъв пост.

III. ЗА БСП
За няколко месеца все по-ясно става, че БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е опозиционната сила в парламента, неоспорима алтернатива на това управление, вредно за България. Но на последните избори преди половин година стана ясно, че влиянието ни е достигнало исторически ниски нива. За да можем да сме на висотата на историческия момент, за да имаме моралното основание да продължим напред, ние трябва да си дадем и постоянно да търсим честен отговор защо се случи това. 
Най-напред за това има политически причини.
Ефектите от четвърт век политическа конкуренция между БСП като идеологическа партия и партиите-проекти за спечелване на властта имат значение за това състояние. Тези проекти идваха, правеха поразии, взеха от хората, след което се размиваха, преливаха един в друг, новосформираха се под различни имена и отново се появяваха чисти, за да ни учат на морал, неопетнени и без история. И докато това се случваше, а проектите се сменяха, БСП участваше неотменно в политическия живот в защита на свободата, справедливостта. Понасяше негативи дори когато нямаше никаква отговорност за това. Така беше при ликвидирането на селското ни стопанство, реституция, приватизация за 1 лев в края на 90-те. Така беше и след 2000 г. (реституцията, сделката за външния дълг, приватизацията на ЕРП-тата, БТК и БГА "Балкан"), а за периода на управление на ГЕРБ няма да ми стигне времето да изброявам различните сделки, схеми и далавери, с които всекидневно се сблъскваме.
Напоследък е модерно да се говори и за подобни проекти с леви претенции, лидерски и идейно неясни. Считам обаче, че и тяхната роля ще бъде преди всичко обслужваща за дясната политика, която докара България дотук.
С оглед на това считам, че връзката между партията и идеологическата й основа трябва да бъде по-категорична, че БСП трябва да очертае левия си профил по-ясно, да засилим ролята на колективното ръководство във вземането и изпълнението на решенията. Това е и смисълът на мерките за политическо укрепване на партията ни, които се свеждат до ясно очертаване на левия ни профил.
Защото управлението, в което участвахме, въпреки икономическата стабилизация и социалните мерки не успя да завоюва и разшири доверие, да докаже предимствата на лявата политика. Работехме под натиск, но направихме тежки компромиси, които ерозираха обществената подкрепа.
Но, уважаеми другари, платихме висока цена и за компромиси с ценности и предизборни ангажименти, с неизпълнени очаквания и съмнения за неясни договорки. Днес трябва бавно и последователно да връщаме доверие.

Продължава в утрешния брой