Вълкът изяден, агнето цяло

Създаване на механизъм за отзоваване на депутати - това предложение дойде от кръгла маса за промени в Конституцията, инициирана от КНСБ. Оттам поискаха да се отзовават и министри по искане на 1/10 от избирателите. Така синдикатите се навряха между шамарите на законодателна, изпълнителна, съдебна и местна власт, президентско вето, правомощия на държавния глава и т.н. Нещо като: де го сееш, де никне. Защото нагазилите в тази територия синдикати просто литват надолу по пързалката, която ще ги стовари болезнено в края, ако овреме не проумеят, че мястото им е в друга сфера.
В случай, че някой е забравил: синдикат е професионална организация за защита на интересите на членовете й пред работодателя; профсъюз. Това му е работата - трудовите права. А не дейност в името на интересите на самия синдикат, законова дейност или създаване на легенди за необходимостта от него в пазене на статуквото. В това отговорно пазене лидери носят знамето и въздават справедливост на принципа за цялото агне и изядения вълк...
Живеем в демократична държава и всеки може да иска и да отстоява каквото намери за добре. Пита се обаче, точно сега ли КНСБ трябва пак да поставя  искания за Конституцията? Всички синдикални проблеми ли втаса КНСБ, та подхвана избирателните проблеми? Реши ли се пенсионната реформа, какво стана със споровете с работодателите за пенсионната възраст, размера на осигурителните вноски, свободата на синдикално сдружаване и т.н., и т.н. Къде е механизмът за повишение на минималната работна заплата и на доходите изобщо? 
В синдикатите има добри експерти, едни от най-добрите в държавата, особено по темата пенсии, заплати, осигуровки. Но е факт, че по Конституция България е социална, а не синдикална държава, при това парламентарна република. И колкото и високо самочувствие да имат, е мъдро от време на време да си го припомнят. И да докажат на хората при частни работодатели, че могат да ги защитят от масовите своеволия, че има полза от тях, за да има кой да им членува в организациите. Защото в рудниците умират работници, други загиват под рушащи се сгради, от взривове и от безхаберие за условията на труд, каквото никъде другаде няма. Къде са тук синдикатите? Има достатъчно поводи, за които да се излезе на улицата и да се отстояват правата на хората. Щото за промени в Конституцията - желаещи бол, за защита на хората - никой.