Секретен отчет за събитията през 1876 година

Петър Куцаров,
доктор на историческите науки

След твърденията, дошли от Берлин, че в Батак не е имало унищожаване на българи, след заявления на политици, че в България не е имало турско робство, а културно присъствие, след турската филмова инвазия у нас, дойде сигнал и от български учени. Те са доцент Йорданка Бибина, Антони Георгиев и Божидар Алексиев, които твърдят в книгата си "Турците в България - история, традиции, култура", че у нас не е имало турско робство. В случая няма значение дали авторите преследват политически цели или са свързани с политическа партия.
Целта на моята бележка е да предоставя на читателите извадка от секретния отчет за 1876 г. на Министерството на външните работи на Русия. Документът се подготвя всяка година в два екземпляра - отчет пред императора за външнополитическата работа през годината. Трябва да отбележа, че България тогава като държава не съществува на политическата карта на Европа, но в секретния документ на руското външнополитическо ведомство има раздел "България". Документът представлява интерес и неговата ценност е в това, че предоставя сведения и факти, които са проверени от руските задгранични представители. За сведение, такива в българските земи в онези години е имало в Пловдив, София, Видин, Русе, Велико Търново, Варна, Одрин, Скопие, Солун и посолство в Цариград.

Извадката се публикува за пръв път

и се отнася за Априлското въстание и неговото потушаване. (Документът в пълен обем може да се намери в Архива на външната политика на Руската империя, фонд 137, отчети на МВнР, опис 475, година 1876, лл. 345-362, или да се получи от автора).
"...Новият неочакван удар от страна на България върху Отоманската империя трябваше, според мнението на българските патриоти, окончателно да подкопае Портата, да откъсне от нея местата с бедстващите православни и най-малко да привлече вниманието на Европа към непоносимото им положение.
Последствията доказаха справедливостта на подобни предположения. Съставяйки плана на това предприятие, комитетът (БТЦРК - подчертаванията и бележките в скоби са на автора) пропусна да вземе под внимание важно препятствие за неговата реализация, а именно фанатизма на мюсюлманите и тяхната ненавист към християните... Затова дейността на емисарите на Букурещкия комитет не само не тревожеше турското правителство, но даже подпомагаше реализацията на плановете на двама от неговите главни дейци Хусеин и Митхад паша. Те започнаха от началото на миналата година успешна пропаганда между мюсюлманите на България, призовавайки ги към свещена борба с неверниците и към изтребване на враговете на исляма. Фактически духовенството пропагандираше тази борба открито, на площадите и в джамиите. Властите видимо покровителстваха проповедниците и снабдяваха с оръжие бъдещите борци за вярата, докарвайки заедно с това християните в състояние на пълна безпомощност.
Представителите на чуждестранните държави в Константинопол (с изключение на английския) нееднократно обръщаха вниманието на Портата върху опасното положение в България и съветваха да се приемат мерки за прекратяването му. Турското правителство отначало въобще отричаше факта на поголовното въоръжаване на мюсюлманите и когато това стана твърде очевидно, започна да твърди, че в този факт няма нищо необикновено и че снабдяването с оръжие на мюсюлманското население в България представлява не нещо друго, а въоръжаване на опълчение, което е част от турската армия...


При първите известия за смутовете

адрианополският Акиф паша, креатура на Митхад паша, се разпореди да се организират отряди на башибозуци и извика войски от Константинопол и Ниш. След три-четири дни в разпореждане на властите на двата български вилаета бяха около пет хиляди души низами и редифи, количество предостатъчно за възстановяване на реда без съдействието на нередовни войски, ако би властите имаха предвид изключително тази цел.
Но техните намерения не се ограничиха с това. Изтребването на българите беше обявено за държавна необходимост и затова на кръвожадните и хищнически наклонности на мюсюлманите беше даден пълен простор. Шайки от башибозуци и черкези, по волята на правителството, наводниха цялата страна и се заеха безпощадно да избиват мирните жители, да грабят и изгарят техните жилища. Редовните войски, в които беззащитното християнско население се надяваше да намери защитник, последваха примера на башибозуците.
Войсковите командири Гафиз и Рашид успяха без големи усилия да преодолеят съпротивата, оказана им от въстаналите в Клисура, Копривщица и Панагюрище. Няколкото оръдейни изстрела разпръснаха немногобройните защитници  на тези селища, които след това бяха завладени, ограбени и изгорени. Жителите им, не успели да се спасят с бягство, бяха подложени на мъчителна смърт. Най-много пострада при това Панагюрище, голямо населено място в Татар-Пазарджишки окръг, в което загинаха около две хиляди души.
Хасан паша, движещ се от Ниш с достатъчно силен отряд, разгони почти без бой четата на Икономов в Капуджик (Траянова врата) и опустоши цялото пространство между Белово и Татар-Пазарджик, където нямаше даже и признаци за въстание. При това войските завладяха голяма плячка и около 10 000 глави рогат добитък.
Селищата Перущица и Батак, Татар-Пазарджишки окръг, също с нищо не провинили се, имаха най-тежката участ. Редовните войски и башибозукът, под командването на Ахмед паша (от Бурутика), свирепстваха в тях с нечувана и невероятна жестокост. В първото са убити над 1000 човека и изгорени 400 къщи, две църкви и две училища. Във второто загинаха около 6 хиляди души, подробностите на тяхното избиване са възмутителни: разярените башибозуци са изтребвали нещастниците по всякакъв начин - клали ги и изгаряли живи, в

къщите и църквите убивали деца и старци

Умиротворяването на Сливенски окръг е възложено на Шефкет паша, действащ по инструкции на Абдул Карим. Независимо от факта, че в този окръг всичко е било тихо и единствената неизвестна чета се е появила там в началото на май и била незабавно унищожена от башибозуците, Шефкет паша намира за необходимо обстрелването с артилерия и изгаряне на село Бояджик (между Сливен и Ямбол) и избиване на хиляди селяни, изявили преди това своето покорство...
В Дунавския вилает с въвеждането на ред се занимаваха Фазил паша и водачът на черкезите Дели Неджиб. В окръга Търновски, както и в останалите окръзи, беше спокойно и хората мислеха само за това как да се избавят от разбойническите мюсюлмански шайки, плъзнали из страната. Предполагаемото появяване на значителен отряд от доброволци откъм Сърбия, под командването на Хитов, не се реализира; от Румъния пристигна на австрийския кораб "Радецки" само Ботев с 250 човека, слезе в Оряхово и беше незабавно разбит от турските войски, изпратени от Видин.
Всявайки панически страх сред мирните жители на Габрово и закривайки училището в този град (най-голямото в България), Фазил паша се насочва към манастира "Свети Архангел Михаил" край Дряново, където се криеха около 300 въстаника. След четиридневна отбрана по-голямата част от тях избягват, останалите (75 човека) се предават и са безпощадно заклани. В манастира не остава камък върху камък, светините са поругани и цялата църковна утвар е похитена. 
Дели Неджиб опустошил от своя страна местността около Ново село и унищожил при това над 1000 човека. По такъв начин към 20 май съпротивата навсякъде е смазана. На тържествуващото правителство оставаше само да се възползва от плодовете на своя успех: да предаде метежниците на смъртно наказание и да разкрие мрежата на заговора. С тази цел то командирова в България двама специални комисари - Селим бей и Шакир бей, и учреди множество следствени комисии, облечени с неограничена власт. Над две хиляди българи бяха хвърлени в затворите, отношението към тях беше зверско - мнозина не издържаха мъченията и умираха преди изпълнението на смъртните им присъди. На най-големи изтезания са подлагани учителите и свещениците, които турското правителство искаше да представи на всяка цена като агенти на Русия..."
Размислите и изводите оставям на читателите.