По следите на гръцкия туризъм

Нямаше как да не се изкушим да проверим как българите се вслушват в премиерските молби да си останат в България по време на великденските празници, за да не пълнят бюджета на съседите и да подпомогнат нашия бизнес. Вече знаем, че близо 100 хил. нашенци са предпочели Гърция, а още преди месец излезе информация, че властите в Атина отчитат добър старт за туризма. Един вид гръцките туроператори са на мнение, че политическите и икономическите процеси в страната, както и препирните с Брюксел, досега не са се отразили негативно на туристическия им бранш. Ти да видиш на фона на нашето дередже!
И за да не ни заподозрат, че "лобираме" за чужди интереси, ще си спестим имена и локации. Важното е, че се насочихме далече на юг от Атина, за да съберем впечатления без масово присъствие на наши туристи или намерили препитание при съседа наши съграждани. Те обикновено са наблизо, в т.нар. Беломорска Тракия. Пък и след дългата зима просто си мечтаехме за повече слънце и поне малко бягство от наводнения, катастрофи, палежи, убийства, банков банкрут и все в този дух. Любопитно е и на място да видим как самите гърци оцеляват днес, когато Гърция е на мода и всички наблюдатели следят дали СИРИЗА и и Ципрас ще се справят с кризисните проблеми на страната и ще намерят общ език с кредитори.
Е, не сме социолози, но няма проблем в комуникациите с представителите на дребния и среден бизнес, които изкарват прехраната на цели фамилии, като се занимават с обслужване на малките си "вили". За целта те са научили достатъчно английски, а туристи от цял свят се настаняват при тях, за да видят "нещо човешко", както се изрази един от групата канадски туристи. Ами човешко е да изградиш малките фамилни хотелчета, прилепени към скалите, сгушени едни над други, и да оставиш малкото равна камениста земя да се използва за отглеждане на грозде.

Виното също е на мода

и всички купуват "за спомен" или го консумират на място, въпреки че струва 2 пъти по-скъпо от произведеното в далеч по-плодородните гръцки полета във вътрешността на страната. Лозята са различни, оформени на кръг и сигурно причината е в силните ветрове, които идват от морето. Но на вкуса може да се завиди. Както и на супермаркетите, които предлагат предимно гръцки стоки, а при традиционните плодове и зеленчуци просто няма вносни. Веригите са същите, както у нас, но там има щандове, където се предлага местно производство, производство от други райони на Гърция и вносните стоки заемат малки пространства. Забелязваме дребните неща, които при нас липсват, а явно носят дивиденти за гърците, които преживяват най-вече от туризъм. Толкова е чисто в тези малки селища, с малки хотелчета без излишен лукс, но с всичко необходимо, толкова са любезни работещите собственици, които дори сами, със собствените си коли, те взимат от летища и гари, за да те настанят в запазилите облика от столетия белосани прясно вили, че няма как да не разбереш групите от Калифорния, Сингапур и цяла Европа, които щъкат извън сезона по тесните екзотични улички, снимат и си обещават отново да дойдат. Да доведат роднини и приятели. Отново извън сезона, защото в сезона явно не им е по джоба дори за тях. Съвсем не се притесняват да си ядат сандвичите на плажа, защото слънцето вече топли, морето е синьо и чисто, а по пясъка освен красиви камъчета друго няма.
За нас е изненада, че

цените са съпоставими с българските

както в типичните гръцки ресторантчета, така и за стаите в хотелчетата с характерно закръглени покриви и тавани. Водата за пиене я дават безплатно, а топлата не я спират. Музика има във всяко заведение, но тя е само гръцка, достатъчно тиха и не изглежда да е чалга. По Великден пред всяко ресторантче има чеверме с традиционното и за тях агне, но винаги се пече на дървени въглища, с часове и после порциите са толкова големи, че не ти трябва "он инклузив". Струва по-малко, отколкото в София. А салатите са от домати, които имахме преди години и у нас, не са от онези гръцки, които ни внасят за нашите магазини.
 Криза е, както казаха. Да, ама тук не се чувства, ни уверяват нашенци, които все пак откриваме и на стотици километри от България. Чудехме се как от Шумен, Хасково, Стара Загора, Плевен са дошли с "Ауди"-тата и "Мерцедес"-ите си за толкова малко дни толкова далече, но се оказа, че цели семейства от 7-8 години работят тук в едни и същи хотели, получават 8 месеца в сезона прилични за тях заплати, а после 4 месеца са на "социални помощи", т.е. водят се безработни със съответни компенсации и гостуват у дома си до започване на новия сезон. Той започва още от февруари и туристите не забравят да дойдат отново, и отново. Защото тук знаят как да го правят, казва Стоян от Хасково, който е чул, че във "вътрешността и на Крит има безработица", но не и при тях. А за СИРИЗА казва, че гърците се надяват на нещо по-добро. Вече им вдигнали заплати и пенсии.
    Ние забелязваме, че няма емигранти като в големите градове, няма забулени жени, няма джамии, но има ред, собствен и съхраняван от самите жители, които живеят задружно и си препращат клиенти и дават препоръки за съответни услуги, които са предмет на дейност на съседите. Това всъщност споделя Кольо от Разград и се надява тук да се пенсионира. Работи "в кухнята, а жената е камериерка", но "не ме питай какви сме били в България". Има вид на добре образован. Другото е 500 черкви на пространство колкото Софийска област (5000 са в цяла Гърция) и на Великден всички са пълни до покрив. Завидяхме и на украсените восъчни свещи, които използват за Христовото възкресение и продават точно тези дни в малките си магазинчета със сувенири. Впрочем няма сергии и маси за продажба на разни дрънкулки.

Всичко е красиво скътано

по малките тесни улички, в приземните етажи на къщички, в които живеят и хора. Във всяко кафе/бар може да се плати и с карта, никой не притеснява за бакшиши, както предварително ни уверяваха, а и всеки собственик се е постарал да украси по различен, модерен, изискан начин заведението си. Личи стил и старание да се запази гръцки облик. Гръцкото знаме се вее на всяка черква, на всеки хълм или обществена сграда. "Мото мания" е заляла курортните селища и туристите обикалят по манастири, разкопки и забележителности с взети под наем бъгита и  мотори. В неделния празничен ден общините организират тържества с местни хора, а телевизионни екипи от Сингапур снимат ли, снимат всичко, което за тях е екзотика. Нали и ние щяхме да привличаме туристи от Сингапур? Засега щъкат из Гърция и са толкова много, че си мислим за нашествие на "хората с дръпнати очи". Някои дори се женят точно сега и точно тук, а ние решаваме, че горката стара Европа нещо отново не е дооценила. Канадец ни пита дали сме ходили в неговата страна и когато отговаряме отрицателно, се чуди. Убеждаваме го, че не ни се разправя с визи, а той се чуди, защото нали сме били в ЕС. Е, ние пък се чудим, че знае за България и за членството ни, но го уверяваме, че е въпрос на време. Дали? После се сещаме, че наскоро ни информираха как някакъв американски конгресмен е поставил въпроса за отмяна на визите ни за САЩ и решихме, че нещо много е закъсано у нас, че се налага да ни убеждават как не са ни забравили.     Няма "шлемове", няма намаление на цената на тока за граждани от "американските ТЕЦ-ове", независимо че има преговори с тях за по-ниски цени, така че визите са си добра ПР-акция. А уж искахме да загърбим нашите си неволи! После все пак срещаме наши автобуси, плевенски и софийски, и сме смаяни, че преводачката им говори на езика, който използват по р. Вардар и си мислим, че каквото мислят гърците, те го правят, не го замъгляват с обяснения.

Виждаме същите българи и в полунощ

на Христовото възкресение, защото екскурзията явно включва и посещение на черква в този ден и час. За нас е интересно и че в някои селища има паметници, които са изградени в памет на извършените убийства на християнското гръцко население в годините 1914-1922 г. в Понтус  (Сев. Анадол, днешна Северна Турция) и гърците са нарекли случилото се "гръцки геноцид". Не сме убедени, че някой у нас би споменал, че 353 хил. християни-гърци по същото време са били изтребени, но гърците пишат на паметник, че е "необходимо неговото световно признание". Пишат, не говорят излишно и гръмогласно. Показват, че помнят и предават на поколенията. Съгласява се с размислите ни и онзи грък, който на много добър български ни развежда из черквата от ІІ в. "Панагия Епископи" и гордо споделя, че е завършил преди 25 години в София, че има частен кабинет като логопед, но след работа идва в тази черква и се грижи за съхраняването й. Твърди, че 2-те поставени в специален обков чудотворни икони на света Богородица са безкрайно ценни и обичани от съгражданите му. И той се надява новото правителство начело с Ципрас да направи онези добрини, които са обещавани. Говори спокойно и с достойнство. Не обвинява никого и няма негативизъм в словата му. За никого и за нищо. Тази атмосфера явно е характерна за гърците и се цени от туристите. Като им гледаме броя само тук, извън сезона, няма как да не са доволни гърците и да не гледат с надежда, че всичко ще се нареди. Щом туризмът върви, няма страшно, нали? За сведение през 2014 г. 1.5 млн. българи са посетили Гърция. На трето място сме по брой след германците и англичаните. Явно през тези дни българите не са чули молбите на премиера. Отново са предпочели "човешкото" и "грижата за човека". Дано някой най-после го разбере. Защото ние никъде не видяхме световни звезди да крачат по тесните улички на гръцки селца, но гърците се радват и на средна ръка хора. Важното е да ги има. Особено извън сезона. И защото самите гърци, които обслужват масовия туристопоток в повечето случаи са хора от малкия и средния бизнес. Така се издържа и на криза. СИРИЗА не мисли за богатите, те се справят сами, казва поредният Йоргос. Сигурно е прав, знае ли човек.