Забраната за сдружаване да се въздигне в престъпление

ЧАВДАР ХРИСТОВ е роден в София през 1952 г. Завършил е право в СУ. В КНСБ работи от 1990 г., започнал е като експерт-юрист, на VІІ конгрес на конфедерацията е избран за вицепрезидент. Участва в проекти и програми като създаването на доверена синдикална адвокатура, Национален институт за помирение и арбитраж, промени в КТ и др. Член е на Икономическия и социален съвет и на Комисията по трудово законодателство към тристранката. Автор е на статии и коментари по трудовоправна тематика. През 2012 г. излезе негова книга с публицистика, разкази и размисли "Абсурдна Република България".

"Искаме да облекчим съдебната система от решаването на трудови спорове, които я затормозяват"

- КНСБ заяви, че иска промени в Конституцията. Това ваша работа ли е на фона на толкова социални и трудовоправни проблеми?
- За първи път КНСБ формира становище по основния закон през 2003 г. Винаги е имало тема в общественото говорене около Конституцията. Като че ли встрани обаче остават въпросите, свързани с гражданските права, с правата на личността. Затова нашата разработка акцентира на правата на гражданите - трудови, социални, осигурителни, лични, политически.
Въпросът е защо се занимават синдикатите с Конституцията? А защо не. В огромното си мнозинство нашите членове са пълнолетни български граждани, чиито права и законни интереси ние изразяваме, представляваме и защитаваме, основно в сферата на труда. Но никой не ни е лишил от правото - нито законът, нито нашият устав, да представляваме, да защитаваме, да изразяваме и мнението на тези български граждани по други въпроси. Никой не ни е лишил и няма никакви основания да твърди, че трябва да "стоим" само около Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване.
- Да, но хората си казват - тези господа синдикалисти точно с това ли трябва се занимават...
- В нашите предложения за промени поставяме онзи център, който никой не е поставил, когато говори за промени в Конституцията. В нея да намерят място колективното договаряне, правото на информиране и консултиране. Да се решат редица въпроси с правото на стачка, да бъдат ясно разписани и разширени правото на отпуските, на заплащане. Всеки месец има неразплатени 60-70 млн. лв., а опората е в Конституцията: чл.48, ал.5 повелява да се плати на работника всичко, което е изработено. Разпоредбите на Конституцията имат пряк и непосредствен характер. Как да се облегна на нормата на чл.48, ал.5, когато съдът гледа КТ и казва: да, ама според кодекса има гарантиран размер и той е 60% от брутното възнаграждение. Те и това не плащат. Искаме да се възстановят особените юрисдикции, т.е. да се даде право по силата на закон да бъдат създадени органи, които не са съд, но могат да правораздават по трудови спорове. Такъв орган например е Комисията за защита от дискриминация. Без да има това конституционно право, тя фактически правораздава. Искаме да облекчим съдебната система от решаването на трудови спорове, които я затормозяват. Така че в този план имаме пълното основание да се занимаваме с Конституцията.
Конституцията не е затворено, извинявам се за израза - препикано поле само за партиите, и то най-вече за парламентарно представените. Тя е за гражданите. Депутатите от ВНС са приели тази Конституция заради хората. Когато се правят дебати за основния закон, те трябва да са широки, с участието на всички възможни граждански формирования. Защо синдикат, който обединява 300 хиляди граждани с избирателни права, да не може да говори за Конституцията, а малка организация да може?
- Защото хората не схващат, че това е непосредствена грижа на синдикатите.
- Това е друг въпрос.
- Обикновените хора искат...
- Искат да има ред, законност. Даваме си сметка и затова се опитваме да подскажем защо говорим за Конституцията...
- Защото има нерешени проблеми. С образованието, което по конституция е безплатно.
- Аз ли да ги реша?
- Здравеопазването...
- Напълно съм съгласен.
- Вие не можете да се преборите с частните работодатели и тяхното нежелание да разрешават на работниците си синдикално сдружаване.
- А как да се преборя, след като в Конституцията и законите има пропуски? Ето пример. В Закона за МВР се възстанови норма, която забранява на синдиката на огнеборците да бъде член на КНСБ. Как да реша този въпрос? Отивам и казвам на народните представители: тук неправилно сте решили този въпрос, защото противоречи на Конвенция 87 на МОТ. Могат и решават по силата на същата тази Конституция органите, които ние сме избрали. И тук се появява проблемът, че тези органи не искат да чуят суверена. Решават така, както те са преценили. Те са отгоре, те са на върха. Отговорността за решенията, за това какви да бъдат законите, как да се прилагат, не тежи върху синдиката. Ние сме гражданско сдружение, можем да поставяме въпроси, да искаме, да сигнализираме. Това и правим с материала за Конституцията. Защото, забележете, дебатите за Конституцията се затварят, има опит да се затварят. Това е нашето мнение. Пакетът материали за Конституцията, който подготвихме, получи висока оценка като съдържание от водещи имена в правната наука - проф. Друмева, бивш съдия от Конституционния съд, специалист по конституционно право, проф. Мръчков, уважавана личност с широки познания не само в областта на трудовото и осигурителното право, проф. Средкова, също известен юрист.
- Да се върнем на практиката. И сега има в Конституцията възможности...
- Правото на сдружаване в българската Конституция е общо право, въз основа на което и върху което се опират няколко вида сдружения, и те също са уредени в Конституцията. Това са гражданските сдружения - гражданите имат право да се сдружават, казва текст в Конституцията. Това са политическите партии, това са вероизповеданията и отделен вид сдружения са сдруженията на работниците и служителите.
- Но като дойде работодателят и каже - искаш синдикати, иди на друго място?
- Затова искаме промяна в НК - да се криминализират деянията, насочени срещу конституционното право на сдружаване, така, както са криминализирани деянията, насочени срещу сдружаването в политическите партии. Водим борба вече близо 20 години да се гарантира конституционното право. И сега предлагаме текстове, които да се запишат в Конституцията - освен че се дава право на сдружаване, да се запише, че държавата гарантира спазването на това право. Как ще го гарантира? Като въздигне в престъпление всяко деяние - действие или бездействие.
Ролята на социалния диалог и на диалога с гражданските организации е въпрос, който трябва да намери широко развитие в Конституцията. Събитията от последните години показаха, че гражданското общество в България вече е съзряло и е започнало да се самоорганизира. Дали и до какъв етап на развитие е достигнало, е друг въпрос. Но социалният диалог, тристранният социален диалог между социалните партньори, защото синдикатите са партньори, се разви в значителна степен. Няма пречка това развитие, което е продукт на присъединяването ни към ЕС и на възприемането на стандартите в Европа, да бъде въздигнато в ранг на конституционен принцип. Време е този диалог да получи нови правни дрешки, за да продължи да се усъвършенства.
Питат ни: защо предлагате текст, свързан с правото на собственост. В нашата Конституция пише, че частната собственост е неприкосновена. Искаме да се запише, че всяка собственост трябва да служи за обществена полза. Как? Отговарям просто: така е записано в германската конституция. В Германия са осъзнали, че върхът на обществото, на държавата е човекът, личността. Това кореспондира пряко с идеята на преамбюла в основния закон за социалната държава. Никой не оспорва правото на собственика. Никой не оспорва неприкосновеността. Но не можеш да използваш своята собственост тогава, когато тя очевидно влиза в противоречие с обществения интерес.
- Продължавам да мисля, че хората си казват така - добре, с Конституцията има кой да се занимава. Кой пази правата на работещия българин?
- Този въпрос има право на живот, но не в смисъла да поставя следващия - вие се занимавайте с този въпрос, а не с Конституцията. Занимавайки се с Конституцията, се занимаваме и с този въпрос. Никой от нас и за минутка не е свалил от себе си ангажимента, от нас като цяло, да работим в посоката, в която нашият устав, цели и задачи повеляват. Това са трудовите и осигурителните права на хората, както и други права на гражданите. Онова, с което всекидневието ни залива - не изплатили заплати, уволнили някой, дискриминирали друг, там закриват производство и лишават хората от заетост. Наш ангажимент е колективното трудово договаряне, през което искаме по-добри условия за работниците. Всекидневието е всекидневие, но в него има място и за Конституцията. Поне веднъж в годината, на 16 април, когато е и Денят на българската Конституция.