Цената на хляба ще падне при намаляване на ДДС

"Трябва да се намали до 10% ДДС на всички основни храни, произвеждани у нас"

За пореден път от производителите бе поставен въпросът да бъде намален ДДС върху храните. Това страната ни може да направи, защото ЕС разрешава да имаме по-ниска ставка. Необходима е воля у управляващите и пускане на определена процедура в ход, за да се случи това. Миналата седмица обаче финансовият министър Владислав Горанов попари надеждите на производителите за въвеждането на диференциран ДДС, като заяви: "Директният ми отговор е "не". Мотивите на Горанов - у нас тази ставка била далеч не толкова голяма. Според него диференцираният ДДС бил труден за администриране. Горанов каза още, че е "за" оставането на 20-процентната ставка за облагане с ДДС.
За разговор по темата потърсихме председателя на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева, която е привърженик на въвеждане на диференцирана ставка за храните и твърди, че нейното намаление ще обезсмисли кражбата на ДДС.


- Госпожо Кукушева, бизнесът отдавна предлага да се намали ДДС върху храните. Какво ще донесе това и на потребителите, и на производителите?
- Диференцирането на ДДС-ставката върху храните е единствената възможна и актуална мярка, която трябва да приложи държавата, за да постигне две основни цели - за справяне със сивия сектор в производството и търговията с храни и за намаляване цените на храните за потребителя. С колкото се намали ставката на ДДС, с толкова ще намалеят и крайните цени на храните, които се произвеждат в България. Това ще се случи, независимо че производителите имат по-високи разходи, по-високи лихви на банките, по-тежки условия за развитие на производството.
- Темата стана отново актуална през последните седмици.
- Актуална е, защото след около 2 месеца в Румъния започва да действа 9-процентна ДДС-ставка върху всички храни и напитки, включително и върху услугата кетъринг, с цел да се повиши потреблението в страната. И ще се случи това, което беше наблюдавано у нас по празниците - българските потребители от граничните райони ще минат Дунав, за да пазаруват в Румъния. Българите ще харчат своите пари там и ще наливат пари в румънската икономика. Единната ДДС-ставка бе въведена у нас, когато българската администрация все още нямаше капацитет и познания за диференциран данък. Тогава и фирмите у нас, а и счетоводният капацитет не бяха на ниво, за да се налага различен ДДС върху всеки един продукт. Към днешна дата обаче счетоводителите на фирмите имат достатъчен експертен капацитет за това. Вече е дошло времето българската администрация, след като е поела ангажимента да се реформира и да намали дефицита в държавата, да го направи чрез диференциране на ДДС-ставката. Нашите очаквания не са това да се случи днес и веднага, защото има процедура по съгласуване с Европейската комисия - изпращане на нотификация. Притеснителен е обаче фактът, че се отказват анализи по начина, по който се отказваше анализ от експертите и от предишното правителство. Административният чадър над държавата е против въвеждането на диференцирана ставка на ДДС, защото това предполага въвеждане и извършване на определени реформи.
- Миналата седмица финансовият министър Горанов каза категорично "не" на диференцирана ставка на ДДС за хляба. Вероятно защото смята, че така държавата ще има по-малко приходи в хазната от ДДС.
- Разбира се, че на "първо четене" излиза, че сумарно ДДС, който се събира от хлебопроизводителите, условно казано, ще бъде по-малко. Успоредно с това обаче ще се увеличи събираемостта, ще се повиши сумарно събираемостта на косвените данъци, които са свързани със здравно и социално осигуряване и с данък общ доход. Така ще лъсне броят на заетите работни места, които в момента са наполовина публични от реално съществуващите. Ако бъде въведен налог върху хляба от 5%, той ще поевтинее и ще се обезсмисли кражбата на ДДС по веригата. 5% от 1 лв. е 5 ст. При сегашният данък са 20 ст., а това е изключително голям паричен ресурс. Ние категорично смятаме, че българският потребител заслужава хлябът му да бъде с 5% ДДС, както и тестените изделия. Суровината, която преработва българският хлебопроизводител, е изцяло българска. Контролът може да бъде тотален и повсеместен. За отглеждането на суровината се ползват европейски и национални субсидии. Има абсолютна проследяемост на реколтата. Затова не е възможно да се укрие тази реколта. Следващата крачка, обезпечаваща абсолютното издължаване към държавния бюджет, е диференцирана ДДС-ставка върху храните.
- За кои храни, освен хляба и хлебните изделия, трябва да има по-нисък ДДС?
- България на този етап може да си позволи да намали до 10% ставката на ДДС за всички храни, които се произвеждат у нас и са в потребителската кошница на основните храни. Тук не става въпрос за хайвера и захарния памук и въобще стоките на лукса. Храните, които произвеждаме с ресурс от български суровини, могат да имат диференцирана ДДС-ставка.
- Ако това не се случи?
- Очакваме това да бъде преосмислено. На всеки финансов министър е трудно да вземе такова решение, но това не е невъзможно. Важно е обаче анализите да бъдат задълбочени и ние сме готови да се включим в този процес с нашата вътрешна статистика.
- Как ще се отрази у нас диференцираният ДДС върху храните в Румъния?
- Ставката от 9% върху една храна, произведена в Румъния, е много по-различна от ставката от 20% върху храна, произведена у нас. Принципът е, че целият внос на храни се движи без ДДС в ЕС и би трябвало на румънските храни да им бъде наложена ставка от 20% у нас. Ние обаче не вярваме, че контролът е тотален и може да засече целия стокообмен от ЕС. И вместо да си губим времето в увеличаване на този контрол и сливането на определени звена, по-добре е още в началото на веригата да въведем правила, които обезсмислят кражбата.
- Какъв е делът на сивия сектор в производството на хляб и как се отразява това върху фирмите, които са на светло?
- Официалната статистика за сивия сектор, която бе изнесена само преди 2 месеца от профсъюзите, е 35% сива икономика в България. Едва ли има друга държава в ЕС, в която сивият сектор да наближава 35%. Но в сферата на бързообротните стоки, какъвто е хлябът, нашето виждане е, че сивият сектор по-скоро доближава 50%. По наша вътрешна статистика на денонощие се произвеждат 2 млн. хляба. Около 1 млн. от тях се търгуват на светло и прозрачно. Останалите 1 млн. броя хляб се произвеждат - и буквално и преносно, на тъмно. По тъмно се транспортират по шосетата, защото ние продължаваме да нямаме регистър на превозните средства, които превозват хляб. Затова има парадокси на превоз на хляб с цигари без бандерол. Какво от това, че има акции и заловени нарушители. Практиката продължава да съществува. Защото 1 млн. хляба остават неотчетени към държавата и се получава изкривяване на пазара. У нас се превърна в сентенция правилото, че е важно да си тарикат, а не данъкоплатец. Всичко това обезсмисля инвестициите, намалява желанието за конкурентоспособност, изкривява пазара като цяло и по никакъв начин не допринася за развитието на социалните фондове, здравноосигурителната система и т.н.
- Диференцираният ДДС ще помогне ли известна част от сивия сектор да изплува на светло?
- Не известна част, а 95% от сивия сектор автоматично ще изскочат на светло.
- Преди няколко дни бе огласена статистика, в която се твърди, че средно на година българинът изяжда по 95 кг хляб. При този голям сив сектор може ли да се изчисли точно колко ядем?
- Мисля, че е създаден един микс от данни, взети през годините от изказвани мисли, впечатления и т.н. Иначе признаваме, че потреблението на хляб през последните 2-3 години се увеличи. Хлябът, особено пшеничният, е най-балансираната храна за човешкия организъм и е най-евтината. Българинът се завърна към пшеничния хляб, след като разбра, че в българската пшеница няма ГМО. Ние сме една от малкото държави в Европа, която не сее семена с ГМО. В същата тази статия за потреблението на хляб има смешни изречения за "минимална защитна цена", които са абсолютно несъстоятелни, които не са изказвани от колегите, а и такова нещо не съществува.
- За този година има известни опасения за зърнената реколта, че ще бъде по-малка от миналогодишната.
- Към момента масово експертите са на мнение, че няма страхотни притеснения за зърнената реколта. Българинът обаче е известен със своето черногледство. В страната има пропаднали площи, каквито обикновено всяка година има по една или друга причина. Ако не от дъжд и сняг, това се случва заради суша. Пропадналите площи, особено застрахованите, се компенсират на 100% от европейските фондове и Държавен фонд "Земеделие". Ние имаме очаквания България да произведе над 5 млн. тона пшеница. Вътрешното потребление не надвишава 1 млн. тона. Трябва да признаем, че най-добрата пшеница остава за вътрешния пазар. Ние не ползваме подобрители, не се слага нищо допълнително, защото вкусът на българския хляб е традиционен и за него се използват само брашно, мая, сол и вода.