Все повече се ограждаме със стени

Руслан Трад е на 27 години, с баща сириец и майка българка. Журналист на свободна практика и блогър. Председател е на Форума за арабска култура - организация, която прави събития, свързани с арабския свят и арабската култура. Във фокуса на неговите интереси са Близкият изток и Северна Африка, конкретно Ирак, Сирия и Турция. Няколко пъти е бил в конфликтни зони - Ливан, Южна Турция и съвсем наскоро в Северен Ирак, миналата година пък - в Тайланд, на границата с Бирма. Главен акцент на пътуванията му са бежанският проблем и отражението на конфликтите върху живота на местните хора.

"Не можем да говорим за солидарност между страните членки"


- Събуди ли се Европа след поредната драма с удавени имигранти в Средиземно море, при положение, че през 2013 г. също имаше подобна трагедия край Лампедуза? Ще последват ли конкретни действия?
- Броят на загиналите, тръгнали да търсят спасение на Стария континент, се увеличава все повече. Няколко хиляди са загиналите от миналата година досега. Очевидно няма адекватна реакция, която да доведе до санкции или действия, предотвратяващи подобни инциденти. Например доскоро Гърция имаше практика да избутва лодките обратно в морето. Това правеше и бреговата охрана на Италия. Но санкции за това няма.
Причините за смъртните случаи в Средиземно море са няколко. От една страна, самият човешки поток, както от африкански, така и от арабски държави, който е много голям. От друга, действията на трафиканти и контрабандисти, които се възползват от това, че хората са готови да платят достатъчно, за да достигнат до Европа. Доскоро имаше координация между властите в Италия и в Либия. Там в момента е хаос и не може да се следи откъде преминават бежанците. Преди правителството на Кадафи спираше имигранти от африканските държави, като те бяха убивани още в пустинята. Възпирането на тази човешка вълна редовно се правеше и в Алжир, и в Тунис. Другият проблем е във Фронтекс (европейската агенция по външните граници). По сухопътните граници на ЕС те редовно отбиват опитите за преминаване на границата.
- Еврокомисията публикува 10 точки за справяне с бежанския поток, една от които е разрушаване на лодките на трафикантите. Решение ли е това?
- Това е абсолютно безумие, защото така ще умрат и хората, тъй като те не ползват официалните маршрути. Но не защото искат да останат нелегални и да нямат документи. Бягайки от родината си, те буквално оставят всичко, което ги идентифицира, или пък им взимат паспортите на тяхната граница. Това е много честа практика. Ето, на нашата граница например те не могат да минат легално, тъй като турската страна не им дава визи и достъп до границата, защото нямат документи. В момента визи почти не се издават, особено на хора, идващи от размирни райони, и това е практика включително и на нашето правителство. Проблем са и бюрократичните спънки, както и Дъблинските споразумения*, които са изключително нагодени. Има определени тенденции в политиките, които са под влиянието на по-силните държави в ЕС. Нашата държава заедно с Италия, Гърция, Малта и Испания е един вид буферна зона. Дъблинските споразумения всъщност узаконяват тази буферна зона.
- Според статистика на Евростат за 2014-а България е на първо място сред страните, които са отхвърлили най-малко молби за убежище, при положение, че техният брой е доста над средния за ЕС. А споменатите силни страни членки са доста надолу. Къде се изпаряват приказките за солидарността като част от европейските ценности?
- Изобщо не можем да говорим за солидарност между страните членки. Включително в големи държави като Франция често се нарушават правата и на мигрантите, и на бежанците. Има държави, които изобщо не са приемали бежанци. И то не защото са далечни дестинации. Швеция например е приела 30 хил. души.
- Очакваш ли някакви крути мерки от страна на ЕС? Или реакцията на уплах е моментна?
- Надявам се, в противен случай ще продължат смъртните случаи. Опасявам се обаче, че това е моментна реакция, защото броят на загиналите този път е огромен - 1100 души за два дни. Това потресе и много обикновени хора. А реакцията на политиците е по-скоро лицемерна, защото това можеше да бъде предотвратено, ако имаше по-силен контрол върху трафикантите. Редки са случаите на осъдени трафиканти, включително и у нас.
- Една от идеите е да се въведе квотен принцип. Това вариант ли е?
- Да, квоти в зависимост от бюджетите и населението на страните. Обсъжда се дори и сред правозащитните организации, защото например в България бежанците са около 6 хил. - бройка, която е доста голяма в сравнение с други държави. Гърция има немалък брой имигранти и бежанци. Италия също. Най-голямото съсредоточаване е в Южна Европа.
Напълно вярвам в принципите на солидарност, на взаимопомощ, те трябва да са общочовешки принципи. Самата европейска цивилизация е основана върху тях. Но през последните десетилетия те останаха на заден план и политическите интереси са много по-силни от социалните, онези, които обединяват Европа. В един момент се говори за това колко е важно да се поддържаме, но явно това важи само за определен кръг хора. Не искам да звуча крайно, но като че ли няма значение, когато умират чернокожи. Има един термин, който англичаните използват в медиите - йерархия на смъртта. И това е практика в цял свят - гибелта на бял човек е с предимство при отразяване. Нещо, което беше позабравено, но се върна през последните 10-15 години.
- А духовното извисяване?
- Мисля, че в момента се връщаме много назад. Както имаше силно израстване след Втората световна война, в момента поголовно в целия свят се прави един обратен завой - все повече се ограждаме със стени, все повече се надига омраза.
- Навярно си посещавал бежански лагери у нас. Какво е положението там?
- В момента положението е доста по-добре. Държавата предприе мерки да подобри условията за живот. Смея да твърдя, че главната заслуга е на доброволците. Обикновените хора избягват публичност, защото не приемат за нещо ексклузивно да помагаш на някого в нужда. Познавам едно семейство, което загуби бизнеса си, защото целият капитал беше вложен в това да помага на бежанците. Тези хора бяха главният катализатор не само за промяна на условията в лагерите, но и за промени в самите институции. Но все още има проблеми в страната, с доставките на храна например. Спряха и помощта в размер на 65 лв. Нерядко има и злоупотреби с документите. Частни лица злоупотребяват с превода и легализациите, изискват ненужни такси.
Интеграционната ни политика не съществува - няма достатъчно финансов ресурс и политическа воля. Това е голям проблем, защото трябва да се предотврати образуването на гета. В момента се върви към това, тъй като те главно намират работа или при сънародници, или започва битовата престъпност - кражби на кокошки в някои села например, включително вече има и просещи бежанци. Редки са случаите българи да наемат имигранти и бежанци.
- Какви са впечатленията ти - какво е отношението на българина към бежанеца?
- Има хора, които са изцяло отдадени на тази кауза, но и такива, които категорично отказват да проумеят, че става дума за хора, които бягат от войни, те държат на една теза, която постоянно се повтаря от националистически фракции, че това са терористи.
- А няма ли основания за страх, че сред тези хора може да има и терористи?
- Тук вече става въпрос и за доверие в институциите. Онези, които Гранична полиция хване - другата част просто отиват нагоре към Румъния и Сърбия, поне 6 пъти са проверявани, включително и за принадлежност към групировки. Атентатът в Сарафово е най-добрият пример за това, че всъщност няма пречка, ако някой е решил да го направи.
Но дори и да има такава заплаха, е доста трудно да се осъществи, най-малкото заради тези проверки. В момента границата ни е изключително наблюдавана не само от българските гранични власти, но и от Фронтекс. Нашите и турските служби също си взаимодействат. Така че обществото трябва да даде кредит на доверие на институциите, защото границата ни не е онзи разграден двор, за който се представя. Никой няма да го позволи това, защото ние сме и външна граница на ЕС. Според мен е изключително трудно да бъде вкарана клетка, която да извърши атентат в България. Това може да стане много лесно с европейски граждани, които изобщо може и да не са мюсюлмани. Има много младежи, които симпатизират на тази групировка.
- Очаква ли се по-голяма бежанска вълна към България?
- Съвсем нормално е да се очаква, тъй като военните действия не са спирали нито в Сирия, нито в Либия, в Мали, сега и в Нигерия вършее "Боко Харам", в Афганистан продължават атентати на талибаните. 11 млн. души в Сирия са спешно нуждаещи се от хуманитарна помощ. Тези хора ще потърсят начин да се спасят. Когато човек е поставен в ситуация да се самосъхрани, е готов на абсолютно всичко. Няма как да спрем с ограда бежанския поток, той ще намери друг път.

*Според Дъблинския регламент един нелегален имигрант може да подаде само една молба за убежище, и то в страната, в която първо е влязъл в ЕС. Ако е заловен от властите в друга страна, ще бъде екстрадиран в държавата, от която е влязъл в ЕС