Наглостта на "съветника"

Съветник на икономическия министър блесна вчера с просташко и високомерно поведение. За пореден път.
Нима административната службичка дава правото на един псевдоексперт да отказва да изслуша български граждани? Кой му е дал правото да решава каква информация може да достига до прекия му началник, в случая - до министър Божидар Лукарски? Какви гениални прозрения може да дава човек, който използва нецензурни думи срещу хора, които дори не са му политически опоненти?
Съветник на икономическия министър отказа да получи и да се запознае с безплатен доклад по важна тема като ТТИП. Имаше наглостта да заяви, че хората би следвало да са запознати с мнението му по темата от фейсбук. Не ме интересува какво говорите, призна той. Поведението му показа, че не е привърженик на диалог, особено ако насреща му има човек, готов да изложи конкретни аргументи. Предпочете да се заяде и да сипе обиди, щом изгаснат камерите. Не, че преди това се държа особено възпитано.
Лудостта не ходи по гората, а по хората. Същото важи и за наглостта. И все пак грубиянщината не би трябвала да бъде поощрявана и материално стимулирана с високи постове. Защото по назначенията съдим и за министрите.