Пенсионната реформа - орел, рак и щука

Дългоочакваните предложения на властта за пенсионна реформа вече са факт. Както си му е редът, са качени за обществено обсъждане, нищо че са издържани в добре познатия за родната действителност стил "ние се събрахме и аз реших". Вече бяха обсъдени на заседание на Надзорния съвет на НОИ, предстои следващият "рунд" в тристранния съвет. Истинската битка обаче ще бъде в Народното събрание.
Въпреки желанието на вицепремиера Ивайло Калфин, предложените от ведомството му трийсетина изменения в Кодекса за социално осигуряване да станат основа за стабилен обществен консенсус, поне на този етап те изглеждат трудно постижими. Просто защото още по време на обсъжданията в работните групи стана ясно, че трите страни в социалния диалог - работодатели, синдикати, управляващи, гледат на въпросните мерки на принципа орел, рак и щука. Калфин е прав, че за да се случи реформата, всеки трябва не само да си каже мнението, но и да е готов да направи компромиси. Да надрасне становището си в стил кон с капаци и да погледне не от собствената си камбанария, а наистина от тази на обществения интерес. А той е хората да се успокоят, да са наясно не само как ще се пенсионират догодина, а за следващите 20-30 години напред. А не, както досега, да се тресат от нерви до 12 без 5, когато през декември с приемането на поредния нов бюджет - т.е. в последния момент, депутатите им поднасят правилата на играта.
Само че е добре известно, че България не е Германия, да речем, където подобен обществен консенус вече беше постигнат.
Засега

най-невралгична и трудна за преглъщане

изглежда идеята на Калфин да се увеличават осигурителните вноски. Колкото и сметките на НОИ, на Световната банка и на кой ли не още да показват, че осигурителната система е в сериозен дефицит и има нужда спешно да се вземат мерки за подобряване на приходната й част, бизнесът и доста политици остават глухи за това.
В проекта "Калфин" се предвижда догодина осигуровките да не се променят, но от 1 януари 2017 г. да започне плавното им повишение. Крайната цел е за период от 12 години вноската за пенсия и вноската за безработица да се увеличат общо с 4,5 на сто. В момента те са съответно 17,8% и 1% върху осигурителния доход. Предвижда се да достигнат 21,3% и 2%.
Заради методичното намаление на осигуровките от 2000 г. насам (почти двойно) анализи на НОИ показаха, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) е загубил над 20 млрд. лв. приходи. Въпросното намаление се предприемаше с цел благодарение на освободения ресурс бизнесът да разкрива нови работни места и икономиката ни да става все по-конкурентоспособна. Равносметката днес обаче е повече от тъжна - нищо от това не се е случило. Само дето финансовото здраве на ДОО е драматично разклатено и в момента над 50% от нужните средства в него идват не от осигурителни вноски, а от данъци. Дали флиртът на властта с бизнеса ще продължи и занапред, само времето ще покаже.
Друга спорна тема е

повишаването на пенсионната възраст

и стаж. Предвижда се плавно увеличаване и постепенно изравняване на пенсионната възраст за двата пола на 65 г. през 2037 г. Колкото и плавно да е предложението за това повишение - с по един, два месеца, факт е, че отново едно и също поколение ще понесе тежестта от това. Особено трудно за преглъщане, най-вече от жените. Масово те още помнят как доскоро можеха да излизат в заслужен отдих на 55 години. В момента жените от най-масовата трета категория труд се пенсионират на 60 години и 8 месеца с 35 години стаж, а мъжете - на 63 години и 8 месеца и 38 години стаж. Мерките в проекта предвиждат първоначално възрастта за пенсиониране на жените да расте с по 2 месеца всяка календарна година до 2029 г., а от 2030 г. - с по 3 месеца до 2037 г. Предложението за мъжете е възрастта да нараства първоначално също с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., а от 2018 г. да продължи да се увеличава с по 1 месец всяка календарна година до 2029 г.
След достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране спрямо промените в продължителността на живота. Каквото и да означава това, имайки предвид, че в България тази продължителност е сред най-ниските в ЕС.
Още по-драматичен е въпросът с осигурителния стаж. Предвижда се той да се повишава с по два месеца, докато стане 40 г. за мъжете и 37 г. за жените през 2027 г. На пръв поглед повече стаж е по-добре за пенсионерите - по-дълго пълнят с осигуровките си бюджета на ДОО и после получават по-висока пенсия според приноса си. Само че на фона на високата безработица и особено последиците за пазара на труда от развихрянето на кризата от 2008 г. насам, когато бяха изгубени 400 000 работни места, вълненията трудно отшумяват. Преведено на разбираем език, това означава, че все по-малко българи ще могат да натрупат нужния за пенсия стаж, за да се пенсионират по "нормалния" начин. И като не им стига стаж, ще се пенсионират по един специален текст в Кодекса за социално осигуряване. Според него се изискват поне 15 години стаж, но значително по-висока от общата възраст от 65 години и 8 месеца за двата пола. С мерките на Калфин обаче се залага увеличаване на въпросната възраст до 67 години. Което пък поставя още един голям въпрос - коя на практика е истинската пенсионна възраст в България. Защото все повече хора ще се пенсионират именно на 67 г. точно заради недостигащ стаж...
Не по-малко взривоопасна тема, която тепърва предстои да видим как ще бъде преглътната от синдикатите, а и от професионалните пенсионни фондове, е реформата за

работещите при вредни условия

на труд. Въпреки протестните шествия по улиците на София и на тези хора възрастта ще расте. В момента за пенсиониране по първа категория трябва възраст 47 г. и 8 месеца за жените и 52 г. и 8 месеца за представителите на силния пол от първа категория и 52 г. и 8 месеца за жените и 57 г. и 8 месеца за мъжете от втора. Залага се плавно тази възраст да се увеличава до достигане на 57-годишна възраст за жените и мъжете, работещи при условията на първа категория труд, и 62-годишна възраст за работещите от двата пола при условията на втора категория труд.
Масло в огъня, което силно ще разпали страстите в пленарната зала, е и предложението от проекта "Калфин" да се въведе пенсионна възраст за военни, полицаи, балерини и танцьори. За спецведомствата тази възраст ще бъде 52 години и 10 месеца, а за споменатите артисти - кой знае защо 53 години. Вярно е, че в България пенсиите са за стаж и възраст и трябва да има равнопоставеност, както и да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране, но може дълго да се спори дали предлаганият проект е най-добрият начин за справяне с тази задача.
И последно, но не по значение, е прословутата тема с инвалидните пенсии. Те гълтат 1,6 млрд. лв. на година и се получават от почти 1 млн. души. Докато през 2000 г. те са били на стойност 244,2 млн. лв. Този ръст звучи наистина стряскащо. В предложения пакет от мерки за промени в осигурителната система обаче няма и дума по темата. Заговори се, че евентуално решение по нея може да се чака с нов, втори пакет от мерки. Това прилича отново на

замитане на неудобната тема под масата

Заявените от социалното и здравното министерство намерения са за наистина драстични реформи по темата. Като например решението на териториално-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) да не бъдат универсалният ключ, който отваря много врати - т.е. дава достъп до различни неща - от инвалидна пенсия, до безплатни винетки. Тук най-големият проблем е покрай сухото да не изгори и мокрото. Данните на НОИ показват, че към 31 декември 2014 г. хората с инвалидни пенсии са 511 340 души. За сравнение през 2000 г. те са били значително по-малко - 300 992 души. Годишно на ТЕЛК минават близо 225 000 българи. Проблемът със здравето на нацията е драматичен и едва ли драстичният ръст в споменатите данни може да се обясни с лека ръка с твърдения от сорта на видите ли, в тази система се ширят злоупотреби. По-същественото е, че много хора действително са болни и си вземат решение от ТЕЛК, именно за да получават различните плащания от държавата, за да оцеляват.
Мерките от проекта "Калфин" поставят още много въпросителни. Включително и с даването на свободен избор (при това многократен) къде човек да се осигурява - в частен фонд или само в ДОО. Огромната бумащина е само един от проблемите, които ще се създадат в това отношение. Другият е свързан с прословутата осигурителна култура на българина. Средният кюстендилец, с извинение, надали е запознат с тънкостите на възможностите, които му предлагат т.нар. капиталови схеми на съвременните финансови пазари. А твърдението, че той трябва да е наясно с тях, прилича малко на оправданието, че делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се.