СЕВТосахме и Лувъра

През изминалите дни направо се издигнахме в собствените си очи. Поехме дълбоко въздух и изпълнихме със самовъзхита съществата си. Един български министър, иначе признат ваятел на изящни творби, със замах ни обяви за велика държава. И то в Париж, където не само историята, но и световното изкуство намира сигурно убежище по известни на всички ни причини. Причината за извисяването на нашето самочувствие бе десантът на изложбата "Епопея на тракийските царе" не къде да е, а в Лувъра. За обявения от Вежди Рашидов най-висок връх в културната ни задгранична инвазия не останахме изненадани. Нарочни вестоносци седмици ни подгряваха медийно така, че в момента на откриването на експозицията доволният от живота български потребител едва ли не излезе екзалтирано по улиците. Представете си, че за миг под строгия поглед на Севт ІІІ се размива линията между откровено червени и не дотам, реформатори и не съвсем, турско сини, но с всякакви примеси, национално извисени, но неизвестно накъде.
В този ден на необозрима радост и национално единение под знака на величието на античността и духа, представете си смирено, електоратът ликува заедно и мълви с признателност имената на културния министър и премиера, патрон на изложбата. И дори спонтанно, пак по нашенски и в името на културния ни парижки триумф, издига инициатива да се заличат всички партии с изключение на една и на местните избори всички вкупом да гласуват за ГЕРБ и да освободят Цв.Цв. от досадните му задължения да "приобщава" избирателите към единствено справедливата и възможна кауза. При това Борисов във вече традиционен стил избавя избирателите от терзание и впрегва отривисто и тракийската колесница в талигата на своята партия с пророческите думи, че наред с всичко останало световният музей е отворил вратите си не само за демонстрираните съкровища, а и като акт на уважение към правителството. Оланд дипломатично и с типичен френски финес заяви, че докато Бойко го нямало (разбирай не бил на власт) не идвал в България, но сега щял да дойде. Прекрасно, като франкофони и истински приятели на Франция винаги посрещаме с радост пратениците на люлката на демокрацията, особено в период преди местни избори.
Това естествено са фантазии, породени от голямата помпа за тракийската ни премиера в Лувъра. Иначе, с ръка на сърцето, изложбата наистина е впечатляваща и безспорно ще намери място и отзвук сред специалисти и гости на френската столица. Партизирането на проявата обаче оставя горчив привкус. А и тази кохорта от глашатаи около делегацията напомня на известни практики, които, оказва се, са отречени само на думи, а действат с пълна сила при сегашното управление. Не е излишно и да се припомни, че открити по нашите земи археологически щедьоври отдавна обикалят световните музеи и предизвикват възхищение, и за съжаление на набедените демократи още и най-вече по социалистическо време. То обаче е дамгосано като "тоталитаризъм" и трябва да бъде изтрито от паметта на съвременниците, или най-малко да бъде представен негов тотално деформиран образ.
Дали сега не сме свидетели на най-сериозния опит за тотално овладяване на властовия механизъм? Какво е желанието за промяна на Конституцията, ако не намерение за моделиране по удобен начин на ВСС? Безпардонната кадрова чистка и поставянето на гербери навсякъде, където трябва и има... полза. Да не говорим за високомерието и чувството за вечност на управляващите и стръвните за власт ре(де)форматори. Които, независимо от вживяването в театралните етюди за демократичен коректив на ГЕРБ, набързо омекват и вземат завоя при разклащането на удобната за тях ръководна конструкция. 
Изложбата в Париж е повод да се чуе с добро името на България. И поне за миг да се отклони фокусът от страната ни като опашкар на ЕС. А че имаше силно изразен нарцисизъм, зле премерени думи, партийна пропаганда, много АЗ и по-малко НИЕ, непредубедените и необвързани наблюдатели съзряха твърде ясно. Лъсна обаче и друго. Представената от наша страна стойностна експозиция има донякъде и елитарен характер. Тя съществува сама за себе си и не отразява равнището на българската култура, която също е в състояние на гърч от недоимъка. Да не говорим за културата на значима част от подрастващите, която, ако изобщо я има, е повод за друг тъжен разговор. Както някак тъжен е погледът на представената в Париж уникална бронзова глава на Севт ІІІ, открита от големия археолог Георги Китов. Нищо, за непътувалите на държавна сметка до Франция остава все пак утешението, че СЕВТосахме (чисто българската дума е "сефте") и Лувъра. Нека да е на късмет, нали винаги има първи път, а за някои може и път натам да се отвори, но другия път.