Трудът не е на почит, грабежът е на почит

Игнат Раденков е познат на всички, живели по времето на социализма. Станал Герой на социалистическия труд през 1983 г. - тогава бригадата му има обем на строителни работи колкото в 10 тогавашни окръга, взети заедно. И до днес той не спира да търси варианти за "градежа" на общото благо. Неговата строителна бригада е вдигнала голяма част от къщите в Стражица след опустошителното земетресение през 80-те, в курортите Златни пясъци и Дружба и др.
Раденков е роден през 1938 г. в с. Свидня, Софийско. Работи от 16-годишен - в стъкларската фабрика "Китка" в Нови пазар, където се мести семейството му. Известно време е миньор в Златоград. После заживява във Варна. От 1961 г. работи в строителството и до днес е еталон в бранша.

"Гладът е по-опасен от страха. Народът ще преодолее страха"
"Отписаните и фалиралите фирми са 120 хиляди само в последните 6 години"


- Повдигнете си челата, о, герои на труда, вий творци сте на благата, да живей, живей труда! Кой поред 1 май посрещате днес?
- Седемдесет и шестия.
- И какво е чувството?
- Като на 98% от българите. Въобще какво беше 1 май? Всичко изчезна у българина, няма никаква радост, никаква усмивка, никакъв оптимизъм. Така че и моето чувство не може да бъде различно. Това е истината.
- Започваме много "оптимистично"...
- Още малко за антиговорещите. Дори и 1 май отрекоха и отписаха, сложиха му клеймото комунистически и т.н. Всеки просветен човек знае, че празникът възниква в Чикаго, хората се солидаризират срещу експлоатацията. И ако 1 май трябва да бъде ознаменуван, то именно сега трябва да въстават всички ощетени и ограбени хора и да защитят интересите си, това е истината. А ние преди празнувахме 1 май по простата причина, че чакахме удобен празник да можем да излезем, да облечем праните си ризи, да се почерпим и да се повеселим. Нямаше проблеми нито с работата, нито със заплащането, истината беше такава. Хората живееха с някаква вяра, надежда - днес апартамент, утре друг решен проблем и вървяха напред. Така че ние 1 май го празнувахме с истинско вътрешно удовлетворение.
- Днес нещата са доста различни.
- Нямам определение за днес. Такова бездържавие, такова безправие, такъв песимизъм е налегнал хората. Държавата ни не е изпадала в такова състояние, колкото и силно да е казано, нито през турското, нито през цялата си история. И това се подценява. Държавата ни е в състояние на беззаконие, бандитизъм, грабеж и затъваме с всеки изминал ден.
- За съжаление. Какво всъщност е трудът днес?
- Трудът не е на почит. На мен лично трудът ми е носил удовлетворение. Аз съм отивал на работа с настроение, с оптимизъм. След хубаво свършена работа ракията ми е вървяла по-добре... Това съм предавал и на останалите хора, които съм ръководил. Сега какво е 1 май и какво е трудът? Трудът е, ако може, да се добере до работа, за да занесе някакви средства вкъщи, да посрещне първите нужди, това е, това е сега трудът.
- А къде отидоха малкият и средният бизнес? Някога и вие опитахте сред първите в тази сфера.
- Това е най-познатата ми тема и ще ви кажа точно - масово се унищожи средният и малкият бизнес. Тази, активната част на българското население, заложи жилищата си, няма откъде другаде да има начален капитал да оборудва работилницата си, да купи фадромка, камион или някаква механизация. Днес отписаните и фалиралите фирми са 120 хиляди само в последните 6 години. Ще ви кажа и основната причина. Това е, че търговете са манипулирани, печелят се единствено от обръчите от фирми, обсебва се 90% от ресурса в държавата от монополни подставени фирми на олигархията. Тези фирми принуждават средния и малкия бизнес да работят като подизпълнители вече на крайно ниски цени, даже и на загуба. Не им се плаща последният транш, в много случаи не им се плаща и целият вложен труд и материали. Тези хора нямат никакъв шанс пред правосъдието. Те нямат пари да заведат дела - за такса, за адвокати, и им отнемат домовете.
- А вие какво правите като гражданско сдружение срещу корупцията?
- Като гражданско сдружение, ако сме направили нещо, то това е в тази посока, друг е въпросът колко сме били разбрани и чути, но бием камбаната от 15 години именно в тази посока - че това беззаконие, тези феодали заграбват труда и унищожават масово. Корупцията вече не влияе само за косвеното заграбване, приватизацията на общински, държавни, военни имоти. Тук става дума вече за обиране пряко на човека, на фамилията. От нашата коалиция ангажирахме вече и посолства, и Европейската комисия с конкретни факти в тази посока.
- Значи сега да се прави малък бизнес в България е самоубийство, казвате?
- Абсурдно е, ти си затиснат, първо нямаш никакъв шанс да участваш в търгове, във вземане на дял, обществена поръчка. Второ, изправен си пред стена, непреодолима стена от бюрократизъм, от администрация, която е корумпирана, и трудно можеш да преминеш напред.
- А вие като направихте навремето частна фирма, как стояха нещата?
- Тогава първи доказахме предимствата на освободената частна инициатива, първата фирма се казваше "Никола Парапунов". Резултатите бяха категорични - ние години наред правехме обемно строителство, апартаменти големи колкото цели окръзи. Дадохме тон в строителството, то се промени в пъти. Това го знаят всички държавни мъже. И то бе благодарение на нашата идея, нашата инициатива, че успяхме да си извоюваме правата и да вложим силите си изключително и само в производството. Преминахме през бюрокрацията, администрацията, онези сериозни пречки, но сега е направо невъзможно, няма нищо общо с пазарния принцип, със свободния пазар.
- Значи да не питам бихте ли се наели в днешно време с подобна работа...
- Не, не, не.
- Какво съветвате хората, които са решили все пак да оцеляват със собствен бизнес?
- Хората нищо не мога да ги посъветвам. В олигархията са заграбените огромни средства, бетонирала е статуквото, купуват си вече демокрацията, всички виждаме по избори. Възпроизвежда се и се е заблудила до такава степен, че не може да разбере как се стяга постоянно социална примка около изстрадалия български народ, на който му наложиха геноцид. Последните данни показват, че 700 хил. наши съграждани живеят с по-малко от 100 лв., 2 млн. пенсионери, социалнослаби и с минимални заплати живеят с по 150 лв. Рано или късно народът ще излезе на улицата и тогава ескалацията ще бъде не само неминуема, а и непредсказуема. Да не се заблуждава никой, че безконечно може да се граби, да се безчинства над този народ. Гладът е по-опасен от страха. Народът ще преодолее страха. И Библията го казва: Боете се от търпеливите.
Държа да кажа, че ако не се усетят нашите ръководители да спре този грабеж, да се издигне върховенството на закона, да тръгне преразглеждане на криминалния преход, средствата да се върнат отново да слугуват на тези, които са ги произвели и създали. Те да произвеждат, да откриват работни места, да се влеят в потреблението - това, ако не се осъзнае на национално равнище, ще стане още по-тежко. И участие тук трябва да вземе авангардът, ако имаме такъв - господата професори, академици, експертите във всички сфери. Наглед уж имаме такъв авангард, а пък аз мисля, че личност си само ако има зад теб дела, а не титли.