По жицата

Чавдар Йовков

Още докато го бранеше от кучетата, Моканина разбра, че тоя непознат не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Беше слезнал от старата раздрънкана жигула, а Моканина едвам сега забеляза, че в колата има още двама, и те някъде по на около петдесет, небръснати и мълчаливи.
- Безработни, а? – мрачно заговори Моканина. - Не си тъдявашен ти, отде си?
- От Чирпан сме! Там всеки трети е без работа! Ей така, чудим се как да преживяваме! – въздъхна мрачно той, извади тютюн и започна да си свива цигара. - С тия акцизи, дето Евросъюза ги докара, скоро не само цигарите, а и тока ще трябва сами да си го произвеждаме! Страшно е да те съкратят от работа. Брой се умрял! Никой никъде вече няма да те вземе! Ще ти дават месец-два помощи, а след това – тръгвай по кофите за боклук! Онази вечер - продължи непознатият – идва си жената и, гледам я, възбудена такава. "Пешо, вика ми още от вратата, по телевизията Бойко казал, че уредил тука, по вашия край, да се яви бяла лястовичка! Тя, който я види, веднага работа си намирал! И ето на – Бойко не само магистрали, а и нея да ни я уреди!” И ние тръгнахме към вас.
- На нас, с моята, Бойко вече до гуша ни е дошъл! Ние сериали гледаме! – поклати глава Моканина. – И къде ни я е уредил таз лястовичка?
- Тук се явила?
Моканина всеки ден запладняваше стадото на тая поляна, но като че едвам сега забеляза колко лястовички бяха накацали по жицата. Много, но все черни.  
Досети се Моканина, че може съвсем да отчая тия хора, реши да ги ободри:
- Бе може пък и да ги има тия лястовички. Той, Бойко, дотолкова всичко урежда, че повече не може да бъде!
- Кой знай? - въздъхна непознатият. – То и на мен Бойко захвана да ми писва, ама жени, как да им строшиш хатъра...
Той закрачи обратно към колата. Другите двама бяха излезли от колата и гледаха лястовичките по жицата. 
Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
- Ще я видите - високо заговори той. - Аз я видях, ще я видите и вие. И ще си намерите работа! Не бойте се...
Седнаха чирпанлиите в колата, изцвили стартерът и колата пое по шосето...
Замислен, Моканина се върна при овцете си, нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като погледна към небето, той извика:
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!