Благословената земя Далмация

От полуостров Пелешац до Бока Которска (Которския залив) е все Южна Далмация, населявана някога от илирите. Нали помните в "12-а нощ" на Шекспир - "Приятели, коя е таз земя?- Илирия, госпожице. - Илирия. Познаваш  ли тоз край? - И още как, госпожице. Роден съм и отраснал в таз страна на час оттука."
Е, ние, стъпили за пръв път на тази земя, естествено не я познаваме така добре, както Капитана, който отговаря на Виола, но нещо поназнайваме за нейната богата история, сътворена от амбициозни и храбри хора. Такъв в нашите представи е пътешественикът Марко Поло, роден според писмени документални източници на остров Корчуба, вторият по големина остров в Адриатическо море, което пък е своеобразен залив на Средиземно море. В "залива" Адриатика има множество други заливи, като най-южният и най-дълбоко врязаният в сушата е Которският - истинско пиратско убежище. Но ние гоним Дубровник, единственият съперник, освен Генуа, на Венеция - град-държава, оцелял в бурите и набезите на историята повече от няколко столетия.
Изминалите поколения са оставили в Дубровник потресаващи архитектурни съкровища, които в съчетание с красотите на местната природа са направили от града "Перлата на Адриатика" - признато и уважавано световно културно наследство от списъка на ЮНЕСКО.
От VII до X век Дубровник (с латинското име Рагуза) е под властта на Византия, като запазва относителна самостоятелност в обществения и политическия живот. В хилядната година Дубровник, до това време признаващ над себе си властта на Византийската империя, полага клетва за вярност на венецианския дож Пиетро Орсеоло. В 1081-1085 г. дубровчани стават васали на херцог Роберт Гвискара. От XII век градът е управляван вече от княз (изборна длъжност) и тук е най-интересното, че този княз е бил избиран и е управлявал в рамките само на един месец, като не е имал право да се кандидатира през следващите две години. В редки случаи са правени изключения. За един месец не можеш да направиш големи грешки, но и не можеш да направиш кой знае колко големи подвизи. Т.е. очевидна е линията на колективно управление и на отстояване на постоянство и стабилност в политиките.
Следвайки пътя на кипарисите и извивките на морския бряг, ние сме вече в Дубровник - море с кристално чиста, прозрачна вода, лодки и яхти, с белите двукилометрови стени на крепостта и всяка сграда с нейните многовековни напластявания във времето. Любуваме се на богатството и вкуса на Княжеския дом. Мраморни стълбища и двери, над които четем надписа в приблизителен превод, че когато работиш за обществото, трябва да забравиш частния си интерес, златни стенописи, картини от венециански и фламандски майстори. Могат да се видят оригинали на Тициан, и все пак нищо прекалено разточително, нищо в повече от един аристократичен дом. А търговията със сол, тъкани, накити и вино е вървяла добре и затова са се строили бели палати и църкви, изписвали са се стенописи, сътворявали са се поеми. Корабите на дубровчани са браздили Адриатика, Средиземно море и Егея. Търгували са и със Сърбия, Босна и България. Във Велико Търново близо до Янтра е била махалата на дубровнишките търговци. Имат грамота от цар Иван-Асен Втори за свободно търгуване. Златното време, времето на разцвет на Дубровник обаче е XV - XVII век.
В Дубровник и по цялото далматинско крайбрежие се провеждат различни фестивали на изкуствата - театър, поезия, музика. Направо на улицата - по главната Страдун и околните пространства. Във всеки един ден можеш да видиш клоуни, притежатели на папагали и прочее занимателни люде. Най-неочаквано, докато бродехме в покоите на княза, от вътрешния двор се чу акапелно мъжко пеене - октет от млади мъже пееше нещо вълшебно звучащо. Всъщност се оказа, че неволно сме станали свидетели на традиционната за Хърватия "клапа" - форма на мъжко пеене, която води корените си от църковното пеене.
Край на Дубровнишката република поставя не някой друг, а наполеоновият маршал Огюст Мармон, получил титлата херцог Рагузски. Ликвидирана е олигархическата политическа структура на Дубровник, въведено е равноправие на гражданите пред закона. През 1808 г. Дубровнишката република прекратява своето близо четиривековно съществуване.
Дубровник никога не е бил българска територия, но по-малките градчета, макар и не по-малки по значение и красота, Будва и Котор, по времето на Самуил са български. За пръв път Софокъл споменава Будва през V век преди Христа. По време на римското господство Будва придобива градски облик. В периода 1442-1797 г. за около триста години градчето принадлежи на Венецианската република.

 Цитаделата, църкви и просто смайващо красиви местенца ни карат да се чувстваме като аладиновци. Новата част обаче е нещо по-различно - достатъчно е да видим яхтеното пристанище, където освен яхти на руски и други чужди милиардери, нищо чудно да зимуват и лодки на заможни българи. Руските интереси към туристическите предимства в тази част на Черна гора са очевидни. В Херцег-Нови има надписи на руски език, в Будва е създадено руско детско училище "Катюша", жилищни комплекси са населени с руснаци и смесени руско-черногорски двойки. В най-отдалечената част на Которския залив е разположено едноименното градче, обявено за световно културно-историческо и природно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Над река Скурда по планината Ловчен пълзи крепостна стена с кули, бастиони и позиции, а на върха е илирийският форт, замъкът Св. Джон.
Пазител и покровител на градчето е св. Трифон, на чието име е и катедралата от ХІІ век, реставрирана напоследък. Тя се издига върху още по-стара, от ІХ век, църква. В манастира на св. Франциск се опитваме да преброим 37 ангели над амвона, колкото са ни казали, че има. Снимаме се пред сградата с най-дългия балкон, която през XVII-XVIII век е била дворец на дук Провидур, а днес пред нея се е опнало кафене. До нея е френският театър от 1810 г., използван по-късно като градска зала. Палатите на венецианските благородници отдавна имат други предназначения - дворецът Гъргурина (1732) е морски музей, дворецът Драго - Регионален институт за опазване на паметници на културата, палатите Буча, Бизанти и Бескуча също са сменили наемателите си. На площада на брашнарите е Факултетът по туризъм и управлението на хотелите, на площадчето Свети Лука има две църкви - малката с името на светеца е от XII век, а "Св. Николай" е от 1909 г., до нея са руините на едноименната стара църква от началото на XVII век. Във Францисканския манастир  монах, родом от Босна, е любезен да ни въведе във вътрешното пространство и да ни покаже ръкописна книга с петолиния и ноти от манастирската библиотека.
В Южна Далмация ценят всяка палма, всяко маслиново дърво, всеки дафинов храст. Плодородната земя е сравнително малко по самото крайбрежие, в близост до пътя са каменисти баири и планини, и затова хървати и черногорци се отнасят ревниво към растителността. А секретът за чистотата е прост - срещу дребни пари хърватски пенсионери съчетават разходки и пазаруване със събиране на отпадъци. В Дубровник има няколко големи хотела в новата част на града, срещат се и по крайбрежието в Черна гора, но засега все още предпазливо се изливат камари от бетон. Пътуваме, съпроводени от гласа на вечната Неда Украден, спомняме си и за голямата Тереза Кесовия и нейното изпълнение на песента на Лара във филма "Доктор Живаго". Слушаме шеговита песен на хърватски юнаци, в която някой съблазнява някоя си Ясмина с любовни обещания. Този някой е навярно снажен красавец като Орландо, дука на Илирия, в шекспировата  "12-а нощ", в която се случват необикновени неща. По улиците на Южна Далмация срещаме точно такива снажни и красиви момци и девойки. В събота и неделя сватбите по белокаменните стълбища на Дубровник и плочниците на Будва и Котор са необичайно много, срещаме и доста млади хора, излезли с децата си. Едно ходи, друго е в количката си, трето в ръцете на татко, защото четвърто е надуло корема на майка си. Какво по-хубаво от всичко това? Взехме си за спомен маслинова клонка и торбичка с набрани от нас дафинови листа.


Магията Дубровник


Ателието на Иво Грбич