Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

От Първи до Девети

Николай Коев

5. Май 2015 , брой: 99   2432   0



За хората с памет и чест времето от първи до девети май има особен смисъл. В първия ден на най-пролетния месец те славят труда, но и солидарността като естествен човешки порив за по-достоен живот. В миналото, пък и сега в държавите със запазен социален рефлекс, гражданите протестират за права и срещу арогантността на капитала.
У нас единствено БСП остава вярна на традицията. И с различна масовост в годините демонстрира готовност да брани социалните права на гражданите и въстава срещу неправдата. Някои ще кажат, че това са едва ли не клишета от плакатите. Може би, но и в тази широко прилагана форма за изразяване има много изстрадани истини. Други пък в минаващата за "национална" и "обективна" телевизия влязоха в талвега на управляващите и иронизираха грозно в телевизионен скеч празника, свеждайки го в развлекателно шоу до деменциален разговор между лакоми пенсионери за първомайски кебапчета. Чудно!
А истината, уважаеми, можеше лесно да се види на митинга и шествието на левицата и тази година до традиционната естрада в Борисовата градина. Хора скромни, почтени, смирени и духовно извисени, но и изпълнени с оптимизъм от общуването със съмишленици, се радваха искрено на празника. Купуваха книги от традиционния щанд на издателство "Захарий Стоянов", а не кебапчета. Поздравяваха живия литературен класик Антон Дончев и признатия лирик Евтим Евтимов, с благодарност пъхваха в чантите си безплатните броеве на ДУМА, "Земя" и "Русия днес", размахваха знаменца на БСП и отечеството, за което се бяха трудили всеотдайно десетилетия наред. Сред тях, вярно, имаше по-малко наистина млади хора, но все пак - имаше. Това ми дава повод да ви разкажа за един епизод от журналистическата ми практика преди години.
Като заместник главен редактор на вестника, който четете в момента, заедно с мои колеги участвахме в среща със симпатизанти на БСП в столичен квартал. В откровения разговор с въпроси и отговори си позволих и аз да задам въпрос на присъстващите. Попипах ги: "Кажете ми честно, вашите синове и дъщери симпатизират ли на партията, ходят ли на митинги, приобщихте ли ги към идеала си?" Последва пълно мълчание. Мнозина сведоха глави. Само един бивш работник от едва мъждукащото тогава "Кремиковци" продума: "Ами то от тия нахални седесари, все бивши комунисти, в квартала мира няма. Раздават значки с някакъв лъв, знамена провисили през балконите. Подлъгаха децата, не ни слушат". И пак мълчание, струваше ми се... виновно!?
Споделям всичко това и си мисля за онзи приповдигнат възглас от трибуната на лятната естрада в парка на Първи, че е много хубаво да се видят сред множеството и много млади хора. Тук бих добавил. Да, имаше и млади, но не чак толкова много. Много са от другата страна, която сее заблуди, обрича ги на посредствено съществуване, манипулира ги с празни обещания и ги извозва европейски бързо с метрото до работните им места за дребни парици. Ето тези млади хора трябваше да залеят целия парк, да изпълнят до крак жълтите павета и издигнат глас срещу поругания си живот и за по-голяма социална справедливост. И то не само организирани от левите партии, а и от двата големи синдиката, които се скриха гузно и практически абдикираха от функциите си. Срам!
Стигнах и до Девети май - деня на голямата победа над хитерофашизма. Сигурен съм, че същите хора, патриотите от първомайския митинг и шествие до естрадата в градината, ще гледат от малкия екран парада от Червения площад в Москва. Бъдете сигурни, че това ще направят и милиони по света чрез обширните репортажи и руски телевизионни канали. Камерата ще следи маршируващите воини и бойната техника на руската армия, но и не се съмнявайте - официалните лица и гостите от цял свят, сред които няма да бъдат приклекналите пред заповедта за бойкот западни лидери и присламчилите се към тях новопокръстени демократи. Те демонстративно ще си спестят акта на почит към героите от Втората световна война, към милионите жертви от тогавашния Съветски съюз, изнесъл главната тежест на борбата срещу хитлерофашизма, но и няма да се преклонят пред отдалите живота си за свободата на същата тази Европа свои синове и дъщери. Тъжно!
Толкова отрано родният ни президент обяви, че няма да присъства на парада в Москва, че свикнахме с тази болка. Но както казват зевзеците - болката е малка, срамът е голям. Тъкмо със срам ни покри държавният глава и за да не се съмняваме в програмираното му отдалеч поведение и дума не обели за Русия в словото си за 139-ата годишнина от Априлското въстание, което разчита главно на отзвук и помощ от Русия. По-добре да беше завъртял едно чеверме с Цветанов в Златоград или пукнал черешовото топче в Клисура с Цачева. Така поне безпроблемно се приспива и без друго упоеният ГЕРБеросан електорат.
    

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"