Нов европейски регламент ни вкарва ГМО без да знаем

Ще бъдат ли премахнати изискванията за етикетиране и проверките за безопасност за растенията, създадени чрез нови геномни техники в Европейския съюз?
Този въпрос възникна, след като в средата на миналата година Европейската комисия предложи да се създаде нов регламент за новото поколение ГМО растения. От тогава до днес дебатите в публичното пространство у нас са оскъдни. Липсват и консултации от страна на правителството с експерти, браншови организации и граждани по темата. За това съобщават от Сдружение "Агролинк", която е сред водещите организации в България, които подкрепят развитието на биологичното земеделие и културата на биопотребление.
В края на декември м.г. министрите на земеделието на страните от ЕС гласуваха по въпроса, като предложението бе отхвърлено. Страната ни даде глас "въздържал се".
Разтревожени, че ако законодателството влезе в сила, рисковете от освобождаването на неизпитани нови ГМО ще се поемат от хората и природата, от "Агролинк" организираха кръгла маса с участието на политици, граждански и браншови организации по темата. Те настояват българското правителство да гласува "против" предложението да се разрешат на европейско ниво новите поколения генномодифицирани растения ("нови геномни техники").
Централен въпрос в дискусиите бе

каква ще бъде позицията на България

за новите ГМО?
"Ние бяхме страната, която не позволи да се постигне квалифицирано мнозинство при гласуване в Съвета на министрите и да бъде приет този регламент. В момента процедурата се връща, ще има отново гласуване", обясни д-р Светла Николова от Сдружение "Агролинк". И допълни:
"Тези, които бяха категорично против, са страни като Австрия, Полша, Румъния, Хърватия, които защитават не само природата, а защитават и икономическите интереси на своите страни. Специално Румъния, която си позволи да отглежда ГМО соя, когато в Европа няма такова разрешение, тя видя, че няма пазари и се принуди да спре, не само защото е забранено, а защото няма пазар. Същите аргументи са и на Полша - голяма страна, която иска да произвежда, и земеделски производители да се възползват от възможността да продават и да реализират продукция".
По думите на Светла Николова от "Агролинк" 97% от българите са с негативно отношение към ГМО-то, а въпросният регламент, предлаган на европейско ниво, е създаден и прокарван

под натиска на агро-химическото лоби,

както и на 4 големи световни хранителни корпорации.
Тя цитира и позиция на френската агенция за безопасност на храните, според която въпросният регламент е бил написан "на коляно" и не е приложим. Съмнителни са и ефектите от тези нови геномни технологии.
"Първо трябва да се види какво е влиянието върху животните и хората, как влияят тези технологии на биоразнообразието. Няма защо да се бърза, нашата селекция от култури е добра, макар и в последните години да се стесни, защото навлязоха чужди сортове", заяви на свой ред доц. Веселин Дочев от Селскостопанския институт в Шумен.
Подкрепя ли София предложения от Еврокомисията регламент за ГМО храни и фуражи? Засега това не е ясно.
Битката за регулации на ГМО не е от днес, нито от вчера, нито предложението на Европейската комисия на 5 юли миналата година, това припомни адвокат Марияна Христова от коалиция "България, свободна от ГМО". Тя започва още през 2005 година.
"Хватката, която предложиха на САЩ преди 30-40 години. Ако законодателството бъде прието така, както е предложено, потребителите, земеделските производители и преработвателите на храни вече няма да имат ясна информация дали растенията и храните, които отглеждат, купуват и консумират, съдържат нови ГМО или не. Това е в основно противоречие", подчерта Марияна Христова.
Затова България трябва да заеме ясна позиция, която да не допусне освобождаването на неизпитани нови ГМО в полетата и храната. Около тази позиция се обединяват експерти от различни области - лекари, адвокати, учени, биолози, земеделци, пчелари, браншови организации и обикновени граждани.

Земеделски организации настояват,

ако регламентът все пак бъде приет, да бъде създаден публичен регистър на земеделските производители, които не работят с ГМО сортове, за да са информирани потребителите впоследствие какво консумират.
ГМО сортовете не са предназначени за фермите и градините, а за лобито на зърнарите, които садят огромни пространства, като това било пагубно за биоразнообразието, обясни и Стоян Нешков от БАН.
В кръглата маса взеха участие и собственици на биологични ферми. "Това, което се случва в момента, е хвърляне на прах в очите на обществото", обобщи Ивелин Тончев, собственик на малка семейна ферма край София.
От политическите партии на форума присъстваха депутати от БСП и "Възраждане", които също са категорично против планирания еврорегламент.
Д-р Ивелин Ризов, представител на Министерството на земеделието, обаче е на различно мнение, като по думите му предлаганите нови геномни техники нямали нищо общо с ГМО технологиите, разработвани преди години.
"Основният отличителен елемент е, че при трансгенното инженерство (по-старата технология) имаме пренос на гени от далечнородствени организми - например от микроорганизми в растения, от риби в растения и т.н. Докато при новите геномни техники, които се предлагат за регулация, говорим за пренос, при най-страшния случай, на гени от близкородствени организми, а иначе говорим за това, че преносния генетичен материал трябва да се от съществуващия генофонд", поясни Ризов.
Освен това - Европа, в това число и България, и без това

консумира значително количество продукти,    

произведени и от ГМО съставки. Над 60% от въглехидратите в диетата ни идват от внос - от Северна и Южна Америка и т.н., където се отглеждат ГМО сортове. А и при продукти като соята например - над 98% от световното й производство е от ГМО.
Самите регламенти по темата на Европа са приемани в началото на века и са значително остарели, като приемането на новия регламент би гарантирал по-добър контрол при използването на геномни технологии, добави представителят на Министерството на земеделието.
Новото гласуване на предложения от ЕК регламент ще се състои след броени дни - на 11 януари, в Брюксел.

БНР, Нюз бг