Обмислят критерии за транспортна бедност

Европейската комисия вече е решила от 2027 г. в схемата за търговия с квоти за въглеродни емисии бъдат включени горивата за автомобили и за отопление на сгради. Доставчиците на горива ще купуват квоти за отделяните при изгарянето им вредни емисии, което според изчисления на експерти, които “Труд news” потърси за коментар, ще доведе до поскъпване на бензина и дизела с между 60 ст. и 80 ст. на литър.
Целта е да ни откажат от използването на автомобили на бензин или дизел.
Поскъпването на горивата ще наложи даването на помощи за “транспортно бедни” граждани, става ясно от актуализиран Интегриран национален план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), който е пуснат за обществено обсъждане. Както вече е решено, че ще бъдат подпомагани енергийно бедните домакинства, така ще има подпомагане и за транспортно бедните.
Програма за подпомагане на енергийно бедните ще стартирана с излизането на домакинствата на свободния пазар на ток от 1 януари 2026 г. Предстои да бъдат разписани и правила за подпомагане на транспортно бедните, пише в плана “Енергетика и климат”. До 30 май 2025 г. трябва да бъде предоставен на Европейската комисия Социалният план за климата, в който ще бъдат разписани уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт.
Какви ще бъдат критериите за определянето на един човек като “транспортно беден” още не е ясно. Но наредбата за енергийна бедност вече е приета от Министерски съвет. За енергийно бедни ще бъдат считани домакинствата, които след като платят сметките за ток и отопление, имат доходи на човек под линията на бедност. За настоящата година линията на бедност е 526 лв., а в момента минималната пенсия е 523,04 лв. Това означава, че пенсионерите с минимална пенсия влизат в групата на енергийно бедните.
Според последните данни на Европейската комисия частните пътувания с автомобил в България са оценени на 85% от пътническия транспорт в страната. В същото време 17,7% от домакинствата не могат да си позволят финансово закупуването и поддръжката на семеен автомобил. Това означава, че е налице ясен индикатор за транспортна бедност в България. Проблемът е особено ясно забележим в селските райони и при хората, които пътуват дълго в градовете (30-60 мин. и повече). В групата на тези дълги пътувания попадат 1 267 700 работещи граждани.
Групата на жените изглежда по-уязвима, като  разликите се дължат основно на транспортния дял с личен автомобил в отдалечените райони, където шофиращите мъже са преобладаващи. Фактът показва, че транспортната бедност е индивидуален фактор и в едно домакинство може да е изложен на нея, а друг – не.
Като цяло докладът показва, че в риск от транспортна бедност са над 2,1 млн. от жителите на България или над 31% от населението. Делът на транспортните разходи е много висок и доходът на най-бедните групи е толкова нисък, че значителна част от бюджета им (40-45%) са разходи за храна. Заради това често не остават достатъчно налични средства за транспорт и те се лишават от него, което изкривява статистиката.