Омбудсманът предлага закон за личния фалит

Липсата на закон за фалит на физически лица формира двата основни потока - към сивата икономика и към Терминал 2 на летище "София". Това заяви вчера омбудсманът Мая Манолова, която представи законопроект за несъстоятелност на физическите лица. Според резултатите от първото национално проучване по въпросите на личния фалит 82,3% от българите очакват приемането на такъв закон. 

Българските граждани нямат възможност да обслужват своите кредити, сметки за ток, за парно и да посрещат най-необходимите разходи за своите семейства. Това води до необходимостта от закон за частния фалит, каза омбудсманът. Това е проект, който ще бъде в интерес и на длъжниците, и на кредиторите, които ще могат да удовлетворят своите вземания, и за държавата, и за фиска, защото сивата икономика в момента се запълва сериозно и от хората, които са изпаднали в неплатежоспособност, каза Манолова.

За да се преодолее състоянието на свръхзадлъжнялост, се налага частично или пълно опрощаване на задълженията. Текстовете на проектозакона предвиждат бърза, прозрачна и достъпна процедура пред съд, която дава възможност всички замесени да се включат в производството. Публичността може да бъде осигурена чрез електронен общодостъпен регистър, в който да се внася информация за всички лица, за които започва процедура по несъстоятелност. Първата процедура е погасителен план, следва ликвидация на имуществото и в третия вариант - и действия на решението за обявяване на несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

В напреднала фаза е изработването на европейска директива, която ще стимулира въвеждането на законодателство, което да се отнася до несъстоятелността на физическите лица. Според омбудсмана и разбирането на ЕК е подобно - че не трябва да се стига до фалити, а трябва да се засили културата на оздравяване. Вместо да чакаме ЕК за пореден път да ни призовава да приемаме законодателство, да го направим в интерес на българското гражданско общество, призова Манолова.

Законопроектът е разработен заедно с представители на академичната общност и магистрати. Манолова предложи да се сформира екип от представители на различни институции и организации с цел подобряване на текстовете. Предвижда се новият закон да влезе в сила от 1 януари 2020 г.

По време на представянето на законопроекта проф. Огнян Герджиков призова да не се бърза с въвеждането на нормите. Според него е пълен абсурд този закон за влезе в сила от 1 януари 2020 г. Това мнение изрази и председателят на АИКБ Васил Велев. Безспорно има потребност от такъв закон, но като вземем предвид българската изобретателност и предприемчивост, ако не се вземат предвид всички последствия, рискуваме да влошим бизнес средата, обясни Велев. Когато тарикатите не си плащат сметките и използват пролуки, техните сметки ги плащат изрядните чрез по-високи тарифи и такси, изтъкна той. За да се компенсират банките, се увеличават таксите, което не е добре за изрядните кредити. По думите му след приемането на новия закон до влизането му в сила новите кредити трябва да са съобразени с новите уредби на тези отношения.