Операция "Приливна вълна"

На 10 януари преди 80 години (1944 г.) е най-голямата бомбардировка над София по време на Втората световна война (1939-1945 г.). България се включва във войната на 1 март 1941 г. на страната на Германия, като се присъединява към Тристранния пакт - договора, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от Германия, Италия и Япония.
През август 1943 г. британският премиер Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Теодор Рузвелт дават началото на операция "Приливна вълна", чиято цел е да се неутрализират съюзниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират.
Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения. Бомбардировката от 10 януари е първата комбинирана, т. е. дневно-нощна атака над града. Срещу 180 бомбардировача, охранявани от 100 изтребители, противовъздушната отбрана на София изпраща едва 39 изтребители.
Според официалното комюнике на Министерството на войната военновъздушните сили на България губят един самолет, свалени са 31 съюзнически самолета. Общо над града са хвърлени 1784 бомби. Загиват 750 души, ранени са 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, включително е засегнат Народният театър "Иван Вазов".
В бюлетина си тогава БТА представя преглед на чуждия печат. Ето част от информациите:

"Берлинер Бьорзен Цайтунг": България остава твърда

Германският вестник помества дописка на своя софийски кореспондент Франц Ридл, който пише: "Неприятелският въздушен терор се засилва и срещу България. Бруталните нападения над гражданското население в българската столица целяха да разложат морала и съпротивителната сила на българския народ. Англо-саксонците с бомбите си искат да постигнат това, което не можаха да направят с лъжите си.
Фалшивите сведения и слухове, които нямаха никакъв успех в България, бяха заменени с нападенията на британските и американски бомбардировачи, с които англо-саксонците искат да разрушат нервите на българския народ. Неприятелят не разбра, че съпротивителната сила на България е закалена през историята. България и Румъния са крепостите на европейската народностна общност в Югоизточна Европа и през тази война на тези две държави са възложени важни задачи в отбраната на Европа."

"Бейоглу": Какво става в България?

"Без оглед на тяхното положение спрямо воюващите страни мислите на всичките съседни страни са отправени през последните дни към България, чиято столица бе жестоко бомбардирана. От военно гледище нападението над София е слабо оправдано", отбелязва турският вестник.

"Донауцайтунг": Твърдото държане на България

Германският вестник пише: "Българинът е човек, който в първия момент след тежък удар може да се смути, може би, но никога за нищо не оставя взетите решения и преследваната цел. Един от идеалите, които лежат дълбоко в сърцата на всички българи, независимо от техните политически схващания, е обединението на всички българи от стара България, Македония и Тракия.
Поколения са се борили за свободата и обединението на България. Неприятелските сили се опитват многократно да разклатят държането на България чрез своята пропаганда и като не успяха чрез нея, започнаха въздушния терор срещу гражданското население.
Терористичните нападения не постигнаха своята цел. Те не можаха да сломят волята у българския народ да брани своите права и своето единство. Сега, когато населението преодоля първото смущение, може да се констатира със сигурност че англо-американските въздушни нападения нито сломиха българския народ, нито разколебаха политическите убеждения на държавното ръководство".

"Тасфири Ефкяр": Бомбардировките в България

Турският вестник пише: "За да откъснат България от Германия преди тя фактически да е влязла във войната, съюзниците извършиха няколко въздушни нападения над София. Материалните последици от тези нападения проличаха веднага, градът бе отчасти опразнен. В България не се забелязват признаци на пораженство, както стана в Италия. Въпреки че щастието на войната от една година не се усмихва на германците, българите нямат намерението да се отделят от голямата си съюзница. Това значи, че те не са загубили надеждата в германската победа и вярват, че, въпреки оттеглянето на германските войски, последните се готвят да нанесат още големи удари на неприятеля си".

БТА, Гласове