Отбелязваме 148 години от обесването на Левски

България отбелязва 148 години от обесването на Васил Левски.

Апостолът на Свободата е обесен в София, след като е заловен още на 27 декември 1872 година в Къкринкото ханче.  Водачът на българската национална революция отсяда там на 26 декември 1872 г., той е съпровождан от своя съратник Никола Цвятков. Малко преди да пристигнат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният началник се усъмнява в причините за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и информира за подозрителните пътници своето по-висше началство.

Организирана е хайка и заптиетата обграждат ханчето рано сутринта на следващия ден. „Левски грабва своя пистолет и пистолета на Христо Цонев, който го е приютил. Апостолът тръгва да бяга през задното помещение, от там през конюшнята излиза на двора, мислейки, че няма да се натъкне на заптиета, но те са навсякъде. Левски няма къде да се скрие, опитва се да прескочи ограда, прострелва един от гонителите си, но е заловен“, разказа през БГНЕС уредникът на музея „Къкринско ханче“.

Заедно с Левски са задържани Никола Цвятков и Христо Цонев, които са подложени по-късно на изтезания, но не разкриват неговата самоличност.

По чудо в ръцете на турските власти не попадат важни документи, които Апостолът е носил със себе си. Така до нас достига неговото безценно тефтерче, което е зашито в самара на коня му. „Той остава в конюшнята няколко дни, след което е отведен в Ловеч, където е купен от бащата на Никола и така тефтерчето е спасено“, разказва уредникът.

След разигралата се трагедия ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на XIX пожар унищожава остатъците от него. То е възстановено по-късно и на 10 май 1931 г. тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.

Тезата за предателството на Васил Левски датира още от времето на възрожденския печат. Първи споменава за това още Любен Каравелов, който с голямо закъснение реагира в своя вестник, но неговите обвинения не са насочени към поп Кръстьо. Последният е бил много близък с Левски дълго време, но в един момент позициите им се разминават. Поп Кръстьо е против революционния терор.

Няма нито едно доказателство, че той е предал Левски. Най-вероятно Апостолът е заловен в резултат на повсеместните шпионски проследявания, които са извършват в Османската империя. Има и елемент на случайност, коментира пред БГНЕС проф. Пламен Павлов, автор на изследването „Левски: другото име на свободата“.

Известният ни историк е категоричен, че въпросът за предателството ще остане отворен, защото няма твърди доказателства нито в едната, нито в другата посока.

Левски е осъден за престъпления срещу държавата. Трябва да престанат безотговорните твърдения, че той е съден като обикновен престъпник, защото убил слугата на ловешкия чорбаджия. За подобно деяние се дават 15 години заточение. Левски е осъден по четири текста на отоманския Наказателен кодекс, че е създал военна организация, че е внасял оръжия и други, подчертава проф. Павлов.

Доказателство за тази военна организация са разкритите арсенали с оръжия, намерени в домовете на неговите сподвижници. Нещо повече тогавашната турска власт приема, че въстанието е започнало с извършването на обира в Арабаконак.

Комисията, която съди Апостолът, играе ролята на военнополеви трибунал. Неин председател е генерал, председател на Държавния съвет, един от тримата най-високопоставени членове е майор от Генералния щаб, заяви проф. Павлов.

Според него тепърва въз основа на проучвания в чужди архиви ще научим нови неща за уникалната организация, създадена от Левски.

Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. в София. В средата на 50-те години на миналия век е допусната груба грешка и вместо 12 дни са добавени 13 към 6 февруари. Така се е получила неточността да се отбелязва гибелта на Апостола на 19 февруари.

Проф. Павлов отправи горещ апел към Столична община да наложи стандарта обесването на Левски да се отбелязва на 18 февруари, както се прави в Карлово, Велико Търново и много други места.