Отказваме ли се от българската история в спора със Скопие?

Велизар ЕНЧЕВ

Тези дни македонските медии преливат от публикации, които чертаят светли хоризонти в българо-македонските отношения и гарантират падане на "българското вето" след изборния триумф на "Продължаваме промяната".

Специалният пратеник за България Владо Бучковски дори обеща, че бързо ще намери общ език с правителство на Кирил Петков и се похвали, че "този подход, който той демонстрира, е форсиран от македонска страна от момента, в който станах специален представител на правителството".

Пред телевизия ТЕЛМА Бучковски сензационно разкри, че е договорен двустранен документ, съобразен с македонската позиция, че има окуражаващи резултати и очаква в София да има правителство и нова стратегия, която да е благоприятна за Македония...

В пълно противоречие с дипломатическата практика, недопускаща вмешателство във вътрешните работи на друга страна, Бучковски посочи Даниел Лорер като "идеалния за Македония български външен министър..."

Изобщо не вменявам вина на Кирил Петков, който не може да бъде отговорен за твърденията на Бучковски. Но както Кирил Петков, така и служебният външен министър Светлан Стоев, 

са длъжни да реагират на Бучковски

Освен ако не са поели недопустими ангажименти и не са правили изявления, които са в противоречие с три фундаментални акта на българската държава. 

Следните три акта би трябвало да са настолна книга на българската дипломация, на новия министър на външните работи и най-вече на новата управляваща коалиция с мандата на "Продължаваме промяната":

1) На 9 октомври 2019 г. Министерският съвет прие Рамкова позиция за преговорите със Скопие, в която от Република Северна Македония се изисква да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България. 

Българското правителство иска от Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България. 

Министерският съвет настоява мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи. 

В края на Рамковата позиция на МС се изискват конкретни резултати в работата на Съвместната междуправителствена комисия - най-вече за периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.

2) На 10 октомври 2019 г. Народното събрание на България единодушно гласува декларация за разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.

В пасажа за Македония се уточнява, че подкрепата за македонското еврочленство няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история. 

Народното събрание призовава официалните представители в Северна Македония да прилагат ефективно Договора за приятелство, както и да се въздържат от действия за насърчаване на претенции за признаване на т. нар. македонско малцинство.

Последното изречение в декларацията на 44-то НС изисква от всяко следващо правителство, както и от всички институции, да следят стриктно за изпълнението на условията в тази декларация по време на преговорите с Република Северна Македония.

3) На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) прие "Харта за македонския език", с която обяви официалния книжовен език за самостоятелен език с континуитет и генеалогия, даващи му правото да се нарича "македонски".

В отговор на МАНИ, на 12 декември с.г. три института в БАН (Институтът за български език, Кирило-Методиевският научен център и Институтът за исторически изследвания) излязоха с позиция, в която четем:

"Македонската харта е пореден 

опит за подмяна

на лингвистичната и историческата истина. Езикът на Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. Гòворите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския..." 

За съжаление, Кирил Петков направи две спорни изявления, разминаващи се с трите опорни точки в политиката ни към Скопие, за които има две обяснения - или е неинформиран по актуалното развитие на "македонския въпрос", или е поел курс на опасна колаборация със Скопие.

В интервю за Македонската информационна агенция (МИА) Петков каза нещо крайно обидно за българския политически елит: "Искаме нов подход към Скопие. От българска страна политиците няма да бъдат проблем...".

А в интервю за Нова телевизия съпредседателят на "Продължаваме промяната" повтори едно към едно опорната точка на македонистите: "Не може добросъседството с Македония да се свежда само до историята..."

Неприятно е да се изрече, но се налага: готвещият се за премиер на България обещава на Скопие нов подход, с който да загърби трите фундаментални акта на българската държава и на академичната ни общност. 

И което е най-странно - без да е упълномощен от която е да е българска партия, Петков гарантира на Република Северна Македония, че ще пречупи онези родни политици, които налагат вето на членството на съседите в ЕС.

С откровението си в Нова телевизия Кирил Петков ни казва: да престанем да се взираме в историята, да се отречем от присвоеното от македонизма българско културно-историческо наследство и да оставим историята на историците. 

Сиреч, 

да вдигнем бялото знаме

и да пуснем РС Македония в Евросъюза без никакви условия! 

Всъщност, Петков не казва нещо ново за българската дипломация. Още през юли т.г. стана ясно, че МВнР готви компромис, след като външният министър Светлан Стоев поиска "по-широка рамка за маневриране при преговорите с Македония". Тъй като сегашната била непродуктивна от гледна точка на червените линии, заложени в нея.

Но "червените линии" са в декларациите на Народното събрание и БАН...

Наскоро външният министър Стоев разговаря в Брюксел със своя македонски колега Буяр Османи и отново загърби историята. Той даде да се разбере, че ще вдигнем ветото, ако Скопие осигури... конституционни гаранции за правата на българите в Република Северна Македония.

Ако тези негови думи се претворят в договор, подобна сделка ще е на принципа 

"кон за кокошка".

Под натиска на ЕС и САЩ ние ще се откажем от искането за ревизия на учебниците по история в Република Северна Македония, в които Цар Самуил и плеяда български възрожденци са македонизирани, а ще настояваме единствено за малцинствени права на българите. 

Това е абсурдно от дипломатическа и историческа гледна точка, но абсурдите в отношенията със Скопие вече са норма.

Ако бъдещият кабинет ще изповядва ценностите на Кирил Петков, налагащи отказ от присвоената от македонистите българска история срещу записано в македонската конституция българско малцинство, това ще е капитулация.

Убеден съм, че Корнелия Нинова и Слави Трифонов няма да приемат подобна капитулация. За "Демократична България" допускам всичко. В десния лагер козируват на всяка команда от Големия брат.

Говоря за козируване и тези дни македонският военен министър Радмила Шекеринска акламира новия подход на Кирил Петков към РС Македония. Това се случи на заключителната конференция на Групата за военна интеграция на Република Северна Македония в НАТО. 

За Шекеринска сигналите от бъдещите управляващи в София били повече от обнадеждаващи.

Дали обаче са обнадеждаващи за нас?