Парламентът приведе в действие Националния план за готовност при пандемия
По настояване на БСП депутатите приведоха в действие Националния план за готовност при пандемия. Документът е приет през 2006 година, а днес бе подробно обсъден в пленарна зала в присъствието на здравния министър.
Явлението COVID-19 поставя отпечатък в цял свят и не само в здравен аспект. То се отразява с изключителна сериозност на всички сфери, на икономическия и обществен живот. Влияе сериозно върху психо-социалния климат на всички страни в света. Поради всички тези причини, напълно неразумно е да се правят призиви „да не се политизира“ проблемът COVID-19. Всяко държавническо решение отразява виждането на управляващите в решението на всеки проблем, свързан с пандемията – това безспорно е политика, коментира по време на дебатите проф. Георги Михайлов от БСП.
На първо място трябва да определим характеристиката, от чисто медицинска гледна точка, на тази инфекция, призова социалистът. По отношение на здравните и ограничителните мерки в условията на епидемията, той припомни, че именно благодарение на ПГ на „БСП за България“ са били определени точните параметри на въведеното през март извънредно положение и необходимостта всички мерки, свързани с него, да бъдат гласувани от Народното събрание.
Концентрирайки се върху медицинските аспекти на политиката за овладяването на явлението COVID-19, следва да бъдат разгледани няколко особено важни аспекта. Първо - противоепидемични мерки, включващи граничния контрол, придвижване в рамките на територията на страната и в населените места, определяне на възможности за контакти на обществени места, правила за карантиниране. На второ място – обслужването на пациенти, съмнителни или с доказана COVID-19 инфекция, което да включва участието на цялата болнична мрежа, готовност на инфекциозните отделения в страната, мястото на специализираните болници в решаването на проблема, участието на общопрактикуващите лекари в медицинския триаж, както и на създаване на диагностична мрежа от лаборатории и решаване на проблемите на пациентите с хронични заболявания. На трето място – мерки в защита на медицинския персонал при работа в епидемична обстановка, очерта депутатът от левицата.
Той обърна внимание, че в страната отдавна е създаден план за действие при пандемия – приет от Министерския съвет още през 2006 г. и препотвърден след 10 години, който определя необходимостта от създаването на национален комитет с председател заместник-председател на Министерски съвет и участници – зам.-министри от всички министерства. „За съжаление, в самото начало беше създаден Националният оперативен щаб, който буквално изтика пред нацията няколко души, отговорни и ентусиазирани лекари, които обаче бяха принудени да отговарят на въпроси, далеч надхвърлящи техните възможности. Вниманието се насочи върху други личности, но не и върху Министерския съвет, който е отговорен за оперативното управление на страната– да създаде реален и осъществим план за действие и да бъде постигнат ефектът на консолидиране на нацията в такъв сериозен момент. Вместо това бяха взимани експресни, половинчати, често противоречащи се и често променяни в рамките на часове решения. Нацията бе заредена от недоверие към такъв вид управленски решения и това е една от основните причини за сериозното напрежение в момента, коментира Георги Михайлов.
Предложението на БСП е ясно и точно – нека се придържаме към доказаните държавнически решения, за да бъдем максимално полезни в този момент на гражданите. В срок до един месец Министерският съвет да актуализира и приведе в действие Националния план на Република България за готовност при пандемия, обясни депутатът.
Медици са изправени един срещу друг заради трудно изпълнимите условия за получаване на жалкото ви допълнително възнаграждение, обърна се към управляващите Илиян Тимчев от левицата.
Проблемът с медицинските кадри е най-важният и основен проблем. Той има много измерения, но моралът на медицинските специалисти е на първо място. Колко са заразените медици и с каква клинична симптоматика, никой не знае. Защото те остават на поста си дори с цената на живота си. Дебатът се върти около жалките 1 000 лв., за чието получаване са поставени трудно изпълними условия, каза още той.
Без подготвени медици и необходимото медицинско оборудване - болничните легла са просто кревати, допълни тезата на левицата д-р Десислав Тасков.
Готова ли е здравната система на България да отговори на това предизвикателство? Има ли страната ни план за работа и за развитие на системата в извънредна ситуация? Знаят ли хората какво да правят при симптоми на вируса и какъв е пътят им до здравна помощ при необходимост от лечение?, бяха въпросите на Тасков към здравния министър.
Той отбеляза зачестелия брой случаи на буквално разкарвани по лечебните заведения болни и отказан им прием в тях, както и зачестилите случаи на липса на добра комуникация между лечебните заведения. „В кризата броят на неосигурените нараства значително. Има ли план как ще бъдат лекувани тези хора и кой ще заплаща лечението им?, попита още Тасков.
Така прокламираните хиляди легла в готовност за поемане на случаи – без необходимото медицинско оборудване и без подготвен медицински екип до тях са просто кревати. Медицински специалисти подават молби за напускане, преуморени или са в рискова възраст. Има ли план как лечебните заведения с различна компетентност ще бъдат обезпечени с необходимите кадри?, завърши докторът.
