Писма до бъдещето

Проф. Лъчезар АВРАМОВ* 

Дали осъзнаваме или не, но бъдещето е част от днешното ни битие, дори когато вече ни няма. Защото нищо не възниква без твореца си, а творците сме ние. Без нас ги няма нашите потомци, които ще създават бъдещото бъдеще. Затова посланието до бъдещето не може да е друго освен анализ на текущия ни живот. А това е трудна, неприятна и отблъскваща работа.

Когато преди почти 20 години се срещнах с интелектуалния шедьовър на Майкъл Кремо - "Човешката деволюция", възприех самото понятие като оригинална игра на мисълта и не можех да допусна, че в собственото си време ще бъда свидетел на реализацията му. Тогава цивилизованият свят, към който България безусловно принадлежеше, навлизаше в епохата на лазерите и роботите.

Революцията на квантовата теория беше извършена, последвана от технологичната революция. Към завършека си вървеше геномната революция, а бурното развитие на информационните и компютърните технологии предвещаваше славно бъдеще на човечеството, включително и нашето. Само в кампуса на БАН, "7-ми километър" работеха над 20 докторанти на Нобеловите лауреати Басов, Прохоров, Алфьоров.

Технологичният прогрес се придружаваше със социален ренесанс. Заличихме член първи от конституцията и всички станахме свободни. Сринаха се визови стени и се откриха нови хоризонти. За учените отпадна необходимостта да подписват агентурни досиета, за да специализират отвъд океана. Когато през 2000 г. спечелих конкурса на БАН "България XXI век. Перспективни пазарни ниши и тяхното научно обслужване" с концепцията "Лазер и здраве" написах в раздела "рискове" - "съществуват временни финансови затруднения в системите на науката и здравеопазването, но се очаква в близките 3-4 години те да бъдат преодолени".

Sancta Simplicitas! Възклицанието на Ян Хус отправям към себе си и към бедните туземци, които хвърлят съчки в огъня на собственото си бъдеще. И най-мрачните ми фантазии не предусещаха, че само след двадесетина години за България ще се говори с терминологията "деиндустриализация", "деинтелектуализация", "масова функционална неграмотност". Че "Евростат" ще ни закотви твърдо на последно място във всички социални и интелектуални класации. Че Световната банка ще предвиди числеността на българите след четвърт век, сравнима с тази отпреди век и половина.

Какво се случи, та предизвика тази национална деволюция? Причините са много, но има една основна. Загубихме честта си! Бавно и полека в епохата на "реалния социализъм" и експлозивно във времето на "многопартийния пазар" и "пазарната демокрация". Загубихме ценностната си система, в която честта е на първо място. Загубихме личната, груповата и националната си чест. Затова "свободните избори" произвеждат обратна селекция на "първенците на народа".

Затова определението "Политиката е мръсна работа" се превърна от сарказъм в реалност. Председателят на Народното събрание иронизира опонентите си с "матросовско" поведение, защото не разбира по каква причина човек може да положи гърди на амбразура. Министър-председателят не изпитва уважение към собствената си дума, дори утвърдена с подпис. Учени се държат като лакеи, а генерали - като "леки жени".

Посредствени данъчни служители се кичат с академични "доктор хонорис кауза" и професори, крадци изписват ликовете си като Христос на Тайната вечеря. А от трибуната на Народното събрание красноречиво ни убеждават, че висш патриотичен дълг е инвестирането на мизерния ни пенсионен фонд във военната индустрия на най-богатата държава.

От времето на Римската империя е известно, че моралният упадък води до стопанска, духовна, популационна катастрофа.

Какво послание мога да отправя към бъдещето? Хора, четете! Всичко е написано дори в таблетите и смартфоните. Опитайте се да разберете защо хиляди български студенти са напуснали европейските университети, за да се включат в доброволческите отряди на Балканските войни. Защо професорът Ян Хус е отказал помилване от Светата инквизиция и е избрал огнената смърт. Защо поручик Списаревски е насочил таранния си удар върху бомбардировача освободител "Либърейтър" над село Пасарел.

Защото са имали чест!

В наше време луксът да притежаваш чест не носи пряка опасност за живота!

                       bravestories.eu

* Авторът е директор на Института по електроника на БАН, създател на лаборатория "Биофотоника" в института и на "Национален център по биомедицинска фотоника"