Почитаме Успение на Пресвета Богородица

Днес православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи и курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

С тържествени богослужения в православните храмове в цялата страна ще бъде отбелязан големият празник Успение Богородично. По традиция хиляди вярващи се събират в Бачковския манастир, за да се помолят пред чудотворната икона на Божията майка.

Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Самото разположение на иконата е по волята на Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІ в. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св. Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.

Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на иконата на Св. Богордица, нарисувана от евенгелист Лука и сама дошла от Грузия до манастира.

Изображението на Божията Майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й сочат като най-вероятна датировка ХІ в. или края му. Отстрани на образа на Св. Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска Св. Богородица – покровителка на Константинопол. Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял, образът на Светата Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Младенеца.

Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва своя храмов празник и по традиция и тази година хиляди миряни ще се преклонят пред чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, която се пази в светата обител от векове.

След  празничната света литургия чудотворната икона на света Богородица Троеручица ще бъде пренесена с литийно шествие от храма до параклиса край манастира където е извършила първото си чудо праз 1600-та година, поясни йеромонах Стефан.

"Литийното шествие се организира в памет на първото чудо на Божията майка и в прослава на  всички чудеса, които Света Богородица извършва непрекъснато. Литийното шествие е възможност  за многохилядното множество, което се събира тук  на празника, да се докосне до  чудотворния образ на света Богородица  и да получи от Божията майка милост и благословение“

Иконата на „Св. Богородица Троеручица“ Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал през троянския край. Той носел със себе си една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение пред светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали.

На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

"Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!"

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и Св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

– Голямо чудо показа Св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал.Божията Майка ги запазила.

Бежанците от Ловеч и другаде седели докато чумата спре да покосява и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

Многобройни са свидетелствата за чудесата от древността до днес, свързани с иконата на Пресвета Богородица, за хората, които с вяра, чисто сърце  и искрена молитва се обръщат към пречистият й лик.

Чудотворната икона на „Света Богородица Одигитрия“, известна и като „Света Богородица Осеновица“ /Осеняваща/ се съхранява в главния храм „Рождество Богородично“ на Рилския манастир. Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Голяма част от тези мощи са на светии, които са били съвременници на Христос-Спасителя, лично са слушали от Него благовестието Му и са станали свидетели на спасителното Му дело, като например възкресения от Спасителя св. Лазар, св. Мария Магдалина, св. ап. и ев. Матей, св. ев. Лука, както и мощи на св. прор. Даниил.

Само още три са известните подобни икони на Света Богородица с реликварий.Колко стара е самата икона - не може да се каже със сигурност. Според преданието, през 1173 г. византийският император Мануил I Комнин водил военни действия в областта до град Сердика, днешна София. Той страдал от болест на ръцете, която много го затруднявала. По това време мощите на св. Йоан Рилски били в ротондата „Св. Георги” в града и той отишъл да им се поклони. След като се помолил, ръцете му били помазани от свещениците с елей от едно от кандилата на светеца. И скоро след това били изцелени. 

В знак на благодарност императорът оставил лично иконата, която до този момент винаги била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а сетне и в Рилския манастир.Сега иконата се изнася два пъти годишно от постоянното й място - на петия ден на Светлата седмица и на 1 август, в началото на Богородичния пост. На 12 май 2007 г. в София иконата бе една от трите чудотворни икони на света Богородица /Троянска, Бачковска и Рилска/, пред които бе отправена всенародна молитва за осъдените на смърт български медици в Либия, които скоро след това по чудо бяха освободени и се прибраха живи и здрави в родината. Вестник "Стандарт" бе сред инициаторите на събитието.

Светият образ на Божията Майка от Рилския манастир се почита като изцелителен при тежки заболявания и при масови епидемии.

Има свидетелства за това на колко много хора, които се обръщат с вяра към нея, тя е помогнала. Едно от забележителните чудеса се случило преди два века. Тогава при тежка чумна и холерна епидемии целият регион край манастира бил засегнат. По молба на населението двама йеромонаси и един дякон, след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с почит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил. През целия 19 век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища в България. Тогава управата на съответното населено място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата „Света Богородица Осеновица“, за да се сложи край на епидемията. По този начин иконата пропътувала хиляди километри не само в региона, но и из цялата страна.

Многобройни са свидетелствата за чудесата от древността до днес, свързани с иконата на Пресвета Богородица, за хората, които с вяра, чисто сърце  и искрена молитва се обръщат към пречистият й лик.

Успението на Божията майка носи своето послание за християнския свят.

"Успението на Божията майка е празник на смъртта, която носи радост защото ние знаем и вярваме, изповядваме , че смъртта на пречистата Богородица не е обикновена човешка смърт. Тя е успение, заспиване, защото нейната смърт е  преславна, пречиста, както е нейния живот. Успението на Божията майка е деня в който пречистата се преселва в небесата и човешкия род придобива най-голямата и молитвеница, пред престола на  всевишния господ Бог“.

Днес имен ден имат над 190 хиляди души, а Мария остава най-разпространеното женско име у нас. Носят го 107 хиляди българки.

Имен ден празнуват още кръстените с имената Мара, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

ИЗТОЧНИК : standartnews.com