Потреблението пада, българинът очаква висока инфлация

Потребителското доверие на българина е паднало с над 10% в сравнение с юли и на практика е почти равно на това, което българинът е имал в началото на 2011 г. в разгара на кризата, показват данните на НСИ.

Населението в селата у нас в момента е по-песимистично настроено дори в сравнение с преди десетина години, но и градското няма много добри очаквания за близкото бъдеще. Хората дават по-ниска оценка за общото икономическо състояние на страната, отколкото са имали преди десетина години, а очакванията им за близките 12 месеца са по-негативни от тези, които са имали непосредствено след като кризата се разрази и засегна и България.

От началото на пандемията досега е имало две вълни на ентусиазъм по отношение на предстоящото закупуване на по-скъпи стоки като коли и жилища или харчове за ремонти и подобрения на дома. Едната е била през есента на 2020 г., а другата - това лято. Последното проучване от октомври обаче показва, че тези планове са се изпарили. Една от причините за отлагане на плановете за големи покупки са инфлационните очаквания - те са много високи и се засилва делът на хората, които смятат, че инфлацията ще е толкова висока, колкото е сега, поне още 12 месеца. Съответно и очакванията за подобряване на финансовото състояние на домакинствата вървят надолу.

Очакванията за повишаване на безработицата през следващата година са почти толкова високи, колкото са били преди десетина години, и са двойно по-високи, отколкото са били в навечерието на пандемията. Това става на фона на нива на безработицата, почти като тези в навечерието на пандемията, но общият потребителски песимизъм очевидно влияе и на тези нагласи.