Проф. Гечев: Този бюджет няма достатъчно силна връзка с развитието на българската икономика

„Ние сме категорично против боеприпасите за Украйна, тъй като мислим, че тези проблеми се решават с мирни средства. Когато се нарушават мирните средства, се стига до война” Това заяви народният представител от „БСП за България” проф. Румен Гечев в ефира на Bulgaria On Air.

Той изрази неодобрението си към действията наминистъра на отбраната Тодор Тагарев: “Както виждате, малко по малко, започват да ни подготвят и за други участия, въпреки декларациите на министъра на отбраната. Новият министър на отбраната е много агресивно настроен, според неговите биографични данни. Други данни показват, че той ясно се е самоопределил за кого работи.”

“Този 3% бюджетен дефицит стана някакво фантастично число. Няма класация по бюджетен дефицит за страните по света. Това е просто един от многото показатели. Няма никакво значение, дали дефицитът е нисък, ако народът умира от глад. Да не се сравянваме с Германия, Испания и Португалия, да се сравним с Румъния -  съседката ни за последните 4 години поддържаше 7-8-9% дефицит, като поддържаше и растеж от 5-7% в реално изражение. Румънците имат по-високи пенсии, по-висока средна работна заплата, по-висока минимална, по-голямо БВП на човек от населението”, заяви социалистът.

“Във всяка страна се решават въпросите - първо, стигат ли средствата за капиталови разходи и икономически растеж. Има ли връзка този бюджет с растежа? Ние твърдим, че няма достатъчно връзка”, добави проф. Гечев.

Той критикува неизползването и бавенето на парите по Плана за възстановяване. Според него, това е една от причините дефицитът да е нисък - тъй като все още не сме усвоили средствата.

Според социалиста, управляващите политици са си поставили цел на всяка цена да влезем в Еврозоната през 2024 г.: “Къде е казано, че ние трябва да подчиним жизнения стандарт на България, трябва да изпълняваме външнополитически поръчки, само и само да поддържаме някакъв дефицит?”, отбеляза той и продължи: “За страната ни се дават специални условия за влизане в Еврозоната, както сега за Шенген. Те накараха България първо да влезе в банков съюз, а след това в чакалнята за Еврозоната. За всички други страни беше обратното.”

По темата за повишаването на пенсиите, проф. Гечев отново изрази скептицизъм. Той спомена, че швейцарското правило е прието още от Тройната коалиция, а настоящото правителство просто въвежда решения от предишни кабинети. Според него, 12% увеличение са недостатъчни, тъй като инфлацията за последните две години е 22%.

“В българските бюджети от много години насам има разминаване с европейските практики. Управляващите ще поддържат дял на бюджета на България в БВП, който ще се задържа около 40% от БВП. Средно в Еврозоната и Европа е 50%. Каква е тая разлика от 10%? Това са 18 млрд. лв. , които биха могли да бъдат използвани за образование или медицина”, заяви Гечев.

За финал социалистът сподели: “От БСП искаме България да прави европейски бюджет. Минималната работна заплата и пенсиите трябва да растат с по-голям темп. Но за да стане всичко това, не искаме да стане само за сметка на дългове или на дефицит. Ние искаме икономически растеж. Известно е, че най-добрата социална политика е да има растеж на българската икономика. Този бюджет няма достатъчно силна връзка с развитието на българската икономика.”