Проф. Михайлов: Време е отново да поставим на масата проблема с търговския модел в здравеопазването

“Сегашните опасения за неефективността на повишаването на заплатите в здравеопазването са директно свързани с продължаването на болниците да съществуват като търговски дружества. Докато те са търговски дружества, винаги ще има опасност отпуснатите пари да отидат в други посоки, защото търговското дружество се подчинява на търговски принципи.” Това заяви заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и народен представител от „БСП за България” проф. Георги Михайлов в ефира на радио „Фокус”.

По неговите думи има изключителна съпротива срещу това, защото има групи, които печелят много пари от здравеопазването. Проф. Михайлов посочи, че има директори на лечебни заведения, които взимат по няколко десетки хиляди заплати, което говори за сериозни диспропорции, заложени в самата система на търговските дружества и на клиничните пътеки, които са лобистично финансирани. „Това са много сериозни въпроси и идва времето БСП, в рамките на коалиционните отношения, да ги постави и да търси тяхното решение. Това са проблеми, които не търпят отлагане”, категоричен е здравният експерт от левицата.

„През тези 6 месеца, през които управляваме, ние насочихме нашето внимание най-вече към електронизацията на здравеопазването. Там бяха направени стъпки напред, но безспорно има много неща, които се забавят”, подчерта проф. Михайлов, като добави, че те трябва да бъдат поставени бързо на масата, за да се усети положителния ефект от тях след няколко години.

„Един от тези въпроси е проблемът с младите кадри и оставането им на територията на страната. Медицинските специалисти са сериозно застарели”, обясни депутатът от БСП. Той посочи, че идеята, която левицата е предложила на своите партньори от управляващта коалицията, е след завършване на висше медицинско образование да има изпит по общи познания по медицина, както е в цяла Европа, и на базата на него да се определя последващата специализация в една или друга област. На второ място проф. Михайлов постави  проблема за дълготрайната специализация на кадрите извън България в специфични високотехнологични центрове и тяхното икономическо стимулиране.

„80% от болниците да са в 5 града в държавата е пълно безобразие. На практика това илюстрира т.нар. достъпност до здравни грижи, с която много политици се опитват да спекулират, че в България е на изключително високо ниво, а това не е така. Това е абсолютна аномалия, която трябва да  ликвидиме”, коментира още проф. Георги Михайлов.

Народният представител от „БСП за България” коментира и промените в Закона за кръводаряването, които управляващата коалиция вече е входирала в деловодството на Народното събрание.

„Това са промени в закона в няколко пункта,  които затрудняват системата на кръводаряване в България. Тя е в едно незадоволително състояние по отношение на броя на кръводарителите годишно и затова има много проблеми около сериозни медицински интервенции. Кръвните продукти са част от националната сигурност и се поддържат като стратегически национален резерв. Това също налага да обърнем сериозно внимание на кръводаряването като част от националната сигурност”, посочи той.

Проф. Михайлов обясни, че промените са насочени към това кампаниите по кръводаряване да не бъдат едноактни, а целогодишни, към проблема за ранната диагностика на кръвните продукти по отношение на трансмисионни инфекции, както и към това да се въведе финансова подкрепа за кръводарителите. „По този начин целим и да прекратим криминалната търговия с кръвни продукти”, посочи той.

„Време е да се разделим със страха от Covid-19”, категоричен е здравният специалист. По неговите думи Covid-19 като респираторна инфекция има сезонност и няма нищо страшно в това, че през есента вероятно ще се увеличи броят на инфекциите, като обърна внимание, че вече има ваксини и ясно разработени стъпки за диагностика и лечение.

По отношение на маймунската шарка проф. Георги Михайлов коментира, че тя отдавна е известна и че не се предава лесно от човек на човек, така че няма причина за паниката в общественото пространство, която според него се създава с користни цели.