Работната сила у нас ще намалее с над 400 000 души

България е втора в Европейския по поскъпване на работната ръка. Това показват данните на "Евростат" за второто тримесечие на 2024 г. Най-голямо нарастване на разходите за почасово заплащане има в Хърватия - 17,6%. България е с 15,4 на сто, а Румъния -15%.
"Статистиката сочи, че общият пазар на труда в Европа работи. Цяла Източна Европа, без Словения, отчита изключително бърз ръст. Той е 2 пъти над средния за ЕС. За последните 6 години у нас има удвояване на заплатите. Въпросът отново е в ниската стартова база дори след тези промени", коментира пред Нова телевизия Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.
Според него българският бизнес е изправен пред няколко предизвикателства.
"Освен че трудът поскъпва, в следващите 10-12 години работната сила ще намалее с над 400 хиляди души. Не само частният, но и публичният сектор ще трябва да се научи да работи с по-малко хора, използвайки технологии. За да можеш да плащаш и да мотивираш кадърните, трябва първо да реформираш системата. Тоест, хора с висше образование да не попълват бланки на ръка и да приемат папки на опашки, а да се занимават с труд, който изисква това образование", допълни Богданов.
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза, сочи доклад на компанията за застраховане на търговски кредити "Алианц Трейд".
При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9 на сто през 2023 г. до 14,2 на сто през 2040 г. Така компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75 на сто от прогнозния дефицит на работна ръка, пише в доклад на "Алианц Трейд".
Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. През 2023 г. над 60 на сто от хората на възраст между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни нарежда на 11 място от 27-те държави-членки. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73 на сто при средно 53 на сто за ЕС. Най-ниско е в Люксембург – 23 на сто.
В България сравнително високо е и нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо една пета от тях продължават да се трудят. За сравнение в Румъния техният дял е едва 5 на сто. В Естония той обаче вече достига 38 на сто.
Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст, решение може да се търси и в привличането на мигранти, пише в съобщението. По този показател България обаче продължава да е на последно място в класацията за ЕС, като едва 0,2 на сто от всички работещи у нас са чужденци при средни нива от над 9 на сто за Съюза и достигащи до над 53 на сто в  Люксембург. България е и сред основните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави перспективите за пазара на труда у нас още по-тежки, отчита "Алианц Трейд".