Разводът между Лондон и Брюксел е факт
Брекзит вече е факт. Днес Европейският съюз остава с една държава по-малко. Великобритания напуска окончателно общността след трудни, понякога инфарктни преговори с Брюксел и още по-инфарктни политически катаклизми на Острова.
На 29 януари Европейският парламент ратифицира споразумението за Брекзит, което разчисти окончателно препятствията пред излизането на Великобритания от ЕС. Премиерът Борис Джонсън дойде на власт с това обещание – да изведе страната от общността на 31 януари, при това на всяка цена.
Евродепутатите приеха споразумението след емоционален дебат. Документът бе одобрен със 621 на 49 гласа. След гласуването членовете на ЕП запяха в хор „Auld Lang Syne“, традиционна шотландска песен за сбогом.
Това е първия случай, при който държава-членка напуска общността.
Началото бе поставено на 23 юни 2016 година. Тогава консервативното правителство на Дейвид Камерън проведе референдум за членството на Великобритания в ЕС със следната формулировка на въпроса: „Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?”
В подкрепа на напускането на Евросъюза се обявявиха 51, 9 % от гласувалите, а срещу него – 48.1%. Англия и Уелс гласуваха за излизане от общността, а Шотландия и Северна Ирландия – за запазване на еврочленството. Превесът на застъпниците на „Брекзит” е повече от един милион гласоподаватели.
Новината за излизането на Великобритания предизвика вълна от паника на всички борси – от Токио до Лондон. Повечето европейски лидери оцениха като политическо земетресение решението на британците. В същото време крайнодесните политици призоваха за провеждането на референдуми за членство и в други държави-членки, припомня БГНЕС.
Премиерът Дейвид Камерън се оттегли от поста си, а на негово място бе избрана Тереза Мей, на която се падна трудната задача да проведе преговорите по условията за напускане на Евросъюза. Мей обаче не успя да убеди обществото и депутатите, че и част от министрите си, че споразумението, което прокарва с Брюксел, е най-доброто за Кралството. След няколко неуспешни опити да спечели подкрепата на парламента за плана си, Мей се оттегли, а консерваторите избраха за нов премиер и свой лидер Борис Джонсън. Който обещаваше категорично, че връщане назад няма и че разводът ще бъде факт, дори без споразумение.
Великобритания и нейните 27 държави партньори в ЕС в продължение на почти две години водеха сложни преговори, които финализираха със споразумение от 585 страници през декември 2018 година, в което са посочени правните клаузи на „развода”.
Разположението на силите в парламента се промени кардинално след изборите на 12 декември 2019 г. Консерваторите на премиера Борис Джонсън получиха комфортно мнозинство в Камарата на общините, а това го подтикна да внесе за гласуване законопроекта още на втория ден от работата на новия парламент.
На 20 декември 2019 г. Камарата на общините на британския парламент одобри законопроекта за излизане на страната от Европейския съюз. За закона, включващ съгласуваната с ЕС сделка за условията на „развода“, гласуваха 358 депутати, против – 234.
Увереността в положителния изход от гласуването даде възможност на Борис Джонсън да направи по-категоричен текста на законопроекта, като включи в него забрана за удължаването на преходния период след Брекзит, изтичащ на 31 декември 2020 г.
На 24 януари 2020 г. Джонсън подписа текста на споразумението с Европейския съюз за условията за излизане на Великобритания от ЕС. Преди това кралица Елизабет II одобри законопроекта за оттеглянето на страната от общността. Текстът на споразумението беше подписан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел.
След 31 януари, когато Брекзит вече е факт, ще започне преходен период, през който отношенията на Европейския съюз и Великобритания няма да претърпят практически никакви промени. Този етап трябва да бъде завършен на 31 декември и през това време Лондон възнамерява да се договори с Брюксел за ново търговско споразумение.
