Родната жарава няма да угасне...

Георги Н. НИКОЛОВ

През 2023 г. в Чикаго излезе от печат сборникът "Хоризонти", съдържащ творби на 30 български писатели от САЩ и илюстриран от също толкова на брой български художници, живеещи там. Книгата е посветена на 120-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ, а Василен Васевски и Калина Томова са нейни съставители.
В лоното на "Хоризонти" са намерили място перата на автори от различни възрасти и професии: хора на бизнеса; лекари; специалисти в различни клонове на науката, културата и образованието; представители на медийни формации, общественици, църковни деятели. Имената на част от тях са известни на родния читател: Снежана Галчева, Ангел Колев, Михаил Цветански, Наско Гелев, Людмила Билярска, Добри Карабонев, Елка Бърдарова, Даниела Найберг, Васил Славов и пр., както и самите съставители Василен Васевски, от чиито думи е заимствано заглавието на този обзор, и Калина Томова. Останалите предстои да бъдат популяризирани по-мащабно, но важното е друго. Че техните стихове, разкази, импресии, есета, откъси от романи, мемоаристика и текстове за деца се сливат в обща, многоцветна палитра на осенения с писмовна дарба интелект. На творящите в нашето "днес" сънародници в САЩ. Пръснати като плодни зърна в полето на интелекта, черпещ живителни сокове от пулса на два привидно отдалечени географски хоризонта, иначе максимално сближени в интегритета на цивилизационното развитие. Какво всъщност откриваме, разгръщайки страниците на този духовно богат сборник?
Тук среща си дават спомени за родния край-икона, останал далеч, с новата житейска среда и нейните утвърдени законови потребности в делничното русло. Вплитат се митарствата на отделната личност при среща с неочаквани трудности. Поетичните внушения се подчиняват на вечния зов на любовта, или на тревожното себевглеждане. Понякога писмовните опити навлизат в теистичната тематика, но и в нея, и извън нея, доминират осъвременените скрижали за зло и за добро. За смисъла на тленното ни съществуване, улисано в преследване на дребни цели, докато отредените години се ронят от календара. И едва когато дойде неизбежният финал, осъзнаваме, вече фатално късно, че по житейската си пътека можем да минем само веднъж, и никога не ще се върнем обратно.
Несъмнено за авторите в сборника "Хоризонти" може да се говори още много, но не трябва да отминаваме равнодушно, без да изкажем добрите си впечатления и от т.нар. "илюстративна част". Чрез която книгата е много сполучливо допълнена от репродукциите на Кина Бъговска, Василен Васевски, Полина Пеева, Люсиен Димитров, Деси Васевски, Кирил Манасиев и още, и още безспорно доказани художници. Но...
Пожелавайки попътен вятър на чудесния сборник и, дай Боже, още много подобни издания, "Хоризонти" ни навежда и към някои неведри размисли. Познаваме ли и защо не познаваме в нейната философска, нравствена и емоционална дълбочина стойностната литературна продукция на нашите сънародници в диаспората? Та нали тя е част от България на новите столетия и след политическия вододел през 1989 г.? Защо със зле прикрита скука отминават днешните платени "водачи" идеята за изграждане на Център за изучаване на българската книга по света? Трудно ли е да се проумее, че новите литературни генерации трябва да разчупят оковите на вече познатата регионална действителност? Не знаейки какво да правят, младите автори се капсулират в пъпосмотрителство; занимават се с домашен, кухненски псевдомодернизъм, вместо ръка за ръка с блестящите образци на литературната класика да вникват и в многоцветното творчество на сънародниците ни по света? Което, естествено, трябва да познават предварително в цялата му пълнота и общочовешки послания.  
Да, мъдрият сборник "Хоризонти" е и вид добронамерено подсещане, че времето е в нас и ние сме във времето с многообразната му, предизвикателна същност. То очаква нашите пробудени пера днес и за идните поколения - нека бъдем достойни за очакванията...