Родното училище във виртуалния свят

Часът е 8 ч., понеделник. Учебният ден започва за IV В клас от 145-о ОУ в София. Не в класната стая обаче, а вкъщи, пред компютъра. Децата с нетърпение очакват първото включване, след като са направили няколко успешни проби през почивните дни. Въвеждат паролите и... о, чудо!... връзка има, учителката е в платформата заедно с целия клас и започва урокът по български език и литература. С малко закъснение ще се прави анализ на Вазовото стихотворение "Майка ми", което трябваше да бъде изучено на 8 март. Някои деца са изпълнили домашното си и рецитират творбата. След 40 минути платформата автоматично прекъсва урока и следва 10 минути междучасие. Идва и успешното включване в часа по английски език, а учениците се чудят как ще премине следващият урок - по физическо. С изненада и те, и кръжащите около компютъра родители, установяват, че час ще има. Учителката е подготвила клипове с упражнения и децата чинно изпълняват инструкциите. 

По-напрегнато минава часът по Човека и природата. Учителката се опитва да използва виртуална дъска и други възможности на системата, а децата започват да се разсейват, чатят, говорят помежду си или измислят други начини за изпитване на търпението на преподавателката. Тя напуска урока точно след 40 минути с надеждата, че четвъртокласниците ще са по-съсредоточени следващия път. Последен е часът по технологии и предприемачество, през който ще се прави картичка с пролетна тематика, напрежението спада. Първият виртуален учебен ден приключва, има указания за домашни, макар че много от учениците не са взели всички помагала и учебници от училището в последния учебен ден. Въпреки това учителите намират начин да се справят с дефицита и измислят варианти за изпълнението на задачите. 

Часът е 13. Четвъртокласниците са уморени, но не толкова много, че да не продължат онлайн общуването си на друго виртуално място. По-изтощени са родителите, които часове наред следят за осъществяването на връзката, правят регистрации, контролират поведението на децата, търсят гланцови блокчета и тетрадки, ровят в интернет, за да открият съответния онлайн учебник. 

На някои им се налага да подпомагат във виртуалната класна стая и децата си от предучилищния клас към същото училище. Точно така - шестгодишните също имат занимания онлайн. Учителката ги очаква точно в 8, но някои от тях са подходили с недоверие към връзката и са се успали за часа по Околен свят. Успяват обаче едновременно да закусват и да се включат в часа по математика. Започват да броят нарисуваните от преподавателката триъгълници на виртуалната дъска, а след това всеки има възможност да измисли задача с маймуни или коли и да покаже как ще изписва с цифри. Третият час с неустановено наименование е изпитание за майките. Време е да правят риба от хартия. Не е ясно кой твори повече, но като че ли родителите са по-напористи от децата - гънат се листове, лепят кой с каквото има, рисуват се очи и животното е готово. Слава богу, за малките учебният ден е само от три урока. Време е родителите да започнат със собствената си работа. Отново онлайн.

За съжаление, в много семейства вчера учебният ден не протече така гладко или изобщо не започна. На някои места онлайн платформите се сринаха, сайтовете не тръгнаха заради претоварване. Учителите спасяваха положението както могат - чрез фейсбук, вайбър, дори през позабравения скайп. Други педагози пък предпочетоха да ползват само имейли, като пращаха домашни и очакваха до края на деня отговори от децата. Необхванати останаха много ученици от малки населени места или в затруднено материално положение, които нямат вкъщи компютри или училището им не е в състояние да осъществи онлайн връзка с тях.  

Рано е да се правят обобщения и оценки готови ли са държавата, МОН, общината за дигитално обучение, успешно ли ще е то и ще има ли резултат. За семействата в момента е важно, че в трудната и безпрецедентна ситуация повечето деца са ангажирани, съобразяват се с режим и график и им се дава възможност да затвърдят стари или да натрупат нови знания.