Сънят рестартира мозъка на хората

Сънищата са начин на мозъка да се рестартира, сочат резултатите от ново проучване, цитирано от руски сайтове. След като всекидневните спомени са затвърдени с помощта на съня, мозъкът има възможност да се освежи. Друга теория гласи, че сънищата може да са от полза за справяне с някои проблеми в живота.

Според друго изследване, когато има стрес във всекидневието, сънищата се променят. Понякога те отразяват и вътрешните ни емоции. Чрез значими символи и въпроси, свързани с будния живот, сънищата се опитват да установят баланс като начин за справяне с вътрешния смут.

Според професора по психиатрия Ърнест Хартман сънищата са конкретни емоции, каквото например е притеснението. Те водят до образуването на нова "материя", вплитаща се в паметта на сънуващия по начин, по който му помага да се справи със стреса, травмата и други видове психологически нарушения.

Изследователи твърдят, че вече има данни от проучвания, в които се изтъква ролята на съня като много значима за функционирането на ума и паметта. Според някои ключът за подсилването й се крие не в няколко часа почивка, а в самото сънуване.

Повечето сънища включват скорошни събития и случки, които сме преживели. Те служат за обработка и организиране на съзнателни и несъзнателни стимули, получени през деня.

Когато се изправим пред препятствия, за преодоляването им основно се използва информация, която вече знаем - спомените. В този смисъл сънуването е полезно, защото помага за организирането и затвърдяването на спомените, като по този начин при нужда се улеснява достъпът до тях.

Дори и да не помним видяното, докато спим, сигурно е, че почти всички живи същества сънуват под една или друга форма. Сънят е една от все още недобре проучените сфери на науката.