Саша Симонович: Големият проблем в България са футболните шефове, а всички бивши футболисти на ЦСКА и Левски искат минимум да водят националния отбор

Бившият футболист Саша Симонович е един от най-дълго игралите у нас чужденци. Има над 150 мача в елита, стана шампион с Левски, има 3 купи и 1 Суперкупа. Освен за "сините" игра и за Локо Мездра, Вихрен и Славия, а до скоро беше треньор на Беласица
Според него по-големият проблем в България е свързан с управлението на  футболните клубове, с футболните шефове. "Аз съм в България от 20 години, почти половината ми живот е тук. Не е проблемът само до треньорите. За да вземеш един добър треньор, той струва определена сума пари. В един момент обаче шефовете си правят сметката – защо ми е този треньор, ще си взема някой друг, който ми е два пъти по-евтин. Президентите правят компромиси, назначават треньори, които не са на ниво. Не се обръща внимание на треньорите в школите", коментира Симонович. Според нето не всеки човек е подходящ да стане треньор, още повече  треньор на деца, който трябва да ги научи на футболната азбука.
"В Сърбия в една школа, която има претенции и иска да развива деца, много рядко може да намериш случаен човек. Преди време бях на турнир, на който пристигна отбор от школата на Партизан. Водеше ги легендарен бивш футболист, който беше останал да работи в школата на Партизан! 
В България обаче всички бивши футболисти на ЦСКА и Левски искат минимум да водят националния отбор. И въпростият човек вероятно иска да води първия отбор на Партизан. Обаче така са преценили в клуба, че мястото му на този етап е в школата, защото утре той ще даде път на следващите футболни таланти. И от това ще се спечели много повече, отколкото да го вземат в мъжкия отбор на Партизан и след шест месеца да го уволнят.
В Сърбия треньорите са по-спокойни от това естество. Какво се случва в България? Един треньор трябва да работи допълнително една, втора или трета работа, за да може да си изкарва парите за месеца! Това според мен не е правилна посока на развитие. А има добри треньори, категоричен съм. И виждате едно по едно как се изпускат важни моменти във футбола. А не се ли поставят основите във футболното училище, каквото трябва да е школата, после не чакай успехи", споделя Саша Симонович пред Букмейкър Рейтинги.
"Когато дойдох в България през 2002 година, имаше доста сръбски футболисти в отборите. Не само във водещите, в почти всички отбори. Сега България не може да си позволи сърби. Няма как да привлечеш сериозен сръбски футболист, защото той взима заплата в Цървена Звезда в порядъка на 500 – 750 хиляди евро на година. Отива малко по на запад и в Динамо Загреб заплатата му става 1 милион евро на година. Тук вероятно Лудогорец единствено може да си позволи такива пари. Ако даден футболист играе за 3-5 хиляди евро в Сърбия в отбор от средата на класирането, защо да идва в България за същите пари?! Няма смисъл.
В края на 90-те години аз бях в Обилич, но все още не бях титуляр. Аркан беше шеф и Обилич дори стана шампион през 1998 г. Голяма част от футболистите стигнаха зенита си и трябваше да бъдат продадени. Обаче заради проблемите си Аркан не можеше да ги продаде на Запад. А в България имаше контакти с тогавашните футболни шефове, някои от които и сега са във футбола. И така голяма част от играчите се озоваха в България. Цели петима играчи дойдоха в ЦСКА, имаше в Литекс, в Беласица, къде ли не. Някои останаха тук повече време, но други играха малко и след това направиха трансфери на запад. Така аз вече станах титуляр в Обилич и през пролетта на 2002 г. дойдох в Левски. На "Герена" ме привлече Славолюб Муслин, той беше тогава треньор. Преди това той ме искаше и в Цървена звезда, но не се случиха нещата.
Дойдох пролетта на 2002 година и вече се играеха плейофите в първенството. Дебютирах срещу ЦСКА и още в първия си мач вкарах гол, като ги победихме с 2:0. Станахме шампиони – аз за първи път, а за отбора това беше трета поредна титла. През лятото играхме в евротурнирите. Вкарах на Сконто Рига и ги отстранихме след равен и победа. После отпаднахме от Динамо Киев, но продължихме за Купата на УЕФА. Там вкарах 2 гола срещу Брьондби за 4:1, елиминирахме ги, но отпаднахме с дузпи от Щурм Грац, като и на тях вкарах в редовното време, за да се стигне до продълженията", спомня си  още Симонович.