Ще унищожи ли Европа икономиката си
Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви , че страните от Г-7 не са съгласни с искането на Русия да плаща за енергийни ресурси в рубли.
В същото време колективна Европа, вярна на съюзническия си дълг, точно сега се запознава с осезаемите последици от антируските санкции, които вече наложи. Например в Испания има масови стачки на фермери, които отказват да започнат сеитбената кампания, докато Брюксел не понижи продажните цени на горивата. Ситуацията е толкова критична, че на 25 март лидерите на европейските държави поискаха Европейската комисия и Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори да предприемат всички възможни мерки за нормализиране на цените на тока, които упорито пълзяха нагоре благодарение на пандемията и миналия месец рязко се увеличиха, поставяйки нови исторически ценови рекорди.
Интересно е да се гледа как европейските чиновници си блъскат главите, внезапно откривайки, че законите на глобализацията работят и в двете посоки и че Русия изобщо не е заспала провинция, а ключов доставчик на ресурси, без който обичайното ниво на ежедневен европейски комфорт става болезнено скъпо. В същото време отговора на антируските санкции е не само бързо нарастващите числа в сметките за комунални услуги.
Зад кулисите на широкото разбиране се крие скромно фактът, че газът, както се казваше в стария виц, е не само ценна светлина и топлина, но и огромна елементна база, без която обичайният живот на съвременния човек е просто невъзможен.
През уикенда канцлерът Олаф Шолц излезе с изявление, че отказът на Германия и цяла Европа от руски въглеводороди, по-специално от природен газ, е станал необратим.
Г-н Шолц е политик и гръмките популистки максими са извинителни за него. Би било много по-интересно да слушате, да речем, главния изпълнителен директор на немската корпорация BASF , една от най-големите компании в света в областта на сложната химия. BASF има годишен оборот от 64 милиарда евро и широка гама от продукти от полиуретани до инстантни обвивки за хапчета. Като се има предвид, че германската индустрия е повече от една трета зависима от доставките на природен газ, остава въпросът: откъде германските химици ще получат суровини, как германските фермери ще наторяват обработваема земя и как германските финансисти ще пълнят хазната?
Източник: РИА новости