Синдзян - като в приказките от 1001 нощ

Автономният китайски регион Синдзян заема 1/6 от територията на страната или както местните обичат да се шегуват, това е все едно площта на Полша, Германия и Украйна, ако се обединят. Това място е толкова вълшебно и по-различно от което и да е друго в Поднебесната империя, че често чужденците, отишли там, се чудят дали все още се намират в същата държава... Дори турският президент Ердоган имал апетити към Синдзян (вероятно, защото 60% от населението са мюсюлмани) и го наричал "Източна Турция". А Западът се опитва да убеди света, че този регион е "размирен" и иска да се отдели. Разбира се, такова нещо няма и това става ясно още със стъпването там. 

Със слизането на летището чужденецът се оглежда учудено, невярвайки, че е в Китай. Пред очите му се открива гледка, която не си е и представял. Сякаш се намира в едно друго време, в една друга реалност. Започва да се чувства като герой от "Приказките от 1001 нощ". "Дали отнякъде няма да се появи летящо килимче?", "Къде са безкрайните кервани с камили?" са част от въпросите, които преминават през главата на всеки новодошъл. И се потапя в магията на мястото, и потегля по Пътя на коприната, за да опознае земята, където се намира. А там се преплитат ислям и будизъм. Джамии се редуват със статуи на Буда... 
В действителност Пътят на коприната никога не е бил само път за търговия. Напротив - това е мост между цивилизации, място, където различни култури, езици и религии се срещат и смесват. Този дух на свързване се усеща и днес. Сякаш всяка песъчинка разказва истории и съхранява миналото. Дори местните са убедени, че всяка реликва, предмет или руина е ням посланик на това, което е било.

Затова и този път, по който някога са преминавали кервани с камили, е повече от спомен, той е древна пътеводна светлина към бъдещето. Защото е все така оживен и свързва държавите в района. Древното послание на Пътя на коприната днес е необходимо повече от всякога в свят, разделян от геополитическо напрежение. Китай и някои централноазиатски държави - Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, вече са избрали да си помагат взаимно, вместо да се делят - да си сътрудничат, вместо да се изправят една срещу друга - с екипна работа да ровят в миналото, за да го представят по-добре на останалите народи. И определено има какво да покажат - човек остава с впечатлението, че където и да се копае, изскача нещо, пълно с история, мистерия или легенда.
Китайският президент Си Дзинпин е казал: "Цивилизациите растат при обмен и процъфтяват при взаимно опознаване." Ние, малка група от около 40 чуждестранни журналисти, го почувствахме. Усетихме топлината и любопитството, с което местните ни посрещнаха, гордостта, с която показаха традиционните си танци, костюми и храни. Докоснахме се до техния бит и всеки успя да намери нещо общо с нравите от собствената си родина.

За нас вратите на домовете си отвориха местните мюсюлмани - уйгурите, а също монголци, и навсякъде беше такава радост, веселие, музика. След като ни демонстрираха някои екзотични стъпки, ни поканиха да се включим и ние, и търпеливо ни показваха движенията, които трябваше да правим. 
Но, разбира се, Синдзян не е само екзотика. Това е район, в който правителството инвестира, за да стане добре развит. Дори и при "преобразуването му" сякаш се усеща някаква магия. Изглежда невероятно, дори невъзможно, прилича на оазис, но части от пустинята са "опитомени" и пред погледа на туриста се отварят насаждения със слънчогледи, а още по-вълшебен е вкусът на плодовете, които ни поднасят да опитаме! Това са най-сладките дини, кайсии, сливи, които някога сме вкусвали. И отново се питаме - някой дух от лампа или магическа пръчка са отговорни за това? Тайната е съвсем друга - всичко се прави с много любов. Дори млади агрономи предпочитат да изоставят удобството на големите градове, да дойдат тук и да се посветят на земеделието. 
В Синдзян - мястото, където минало, настояще и бъдеще се преплитат в необикновен баланс, нищо не е в повече. Единственото, което не е достатъчно, е времето, прекарано там.