Созопол в няколко щриха

- Ти не си Боян, нали? - пита ме с широка усмивка Иван Спасителя и ми подава ръка. Знаем се от много време, но от няколко лета със семейството ми избираме друго място за почивка. Сега малко внезапно се получи и разбрах колко много ми липсва този Созопол с неговите стари романтични улички и артистичен дух. 

С Иван говорим за времето, за поезия. Той е спасител повече от 20 години на Централния плаж и познава много от поетите, които летуват тук. Има вълни, но е добро за плуване, казва ми, защото знае, че копнея да заплувам навътре, навътре, навътре...

Иван си е същият и плажът е същият, и морето е същото, и Созопол е същият. 

Обичам такива места за почивка. Далеч от бетонните мастодонти, далеч от дънещите чалга заведения. Места, в които има история, култура, романтика.

Созопол е най-старият град по нашето Черноморие. Селище на това място е имало още през 5-ото хил. пр. н. е. През V век пр. н. е. тук е основана гръцката колония Антеа, преименувана впоследствие на Аполония - на името на древногръцкия бог. Заради стратегическото си място градът става важен търговски, пристанищен и културен център в Античния свят. Завладян е от римляните през I век пр. н. е. През четвърти век, вече като византийски град под името Созополис, възвръща славата и богатството си. Построени са мощни крепостни стени, а през Средновековието - и много манастири и църкви. За първи път попада в границите на българската държава при хан Крум, но след това на няколко пъти е ту византийски, ту български. Въпреки яростната отбрана пада под турско владичество през 1459 г., цели шест години след Константинопол. След Освобождението става голям риболовен център по Българското Черноморие, открито е Рибарското училище. А през 1974 г. градът е превърнат в Архитектурен и археологичен резерват Старинен Созопол. Ако се интересувате от историята на града, може да научите много, като посетите Археологичния музей. 

Всъщност градът е условно разделен на две - Стария град и новата част. Лично аз предпочитам Стария град. Днешният му неповторим архитектурен облик се определя от старите дървени къщи от XVIII-XIX век. Малки калдъръмени улички, по които се разминават туристи или седят на столчетата пред китните заведения. Въздухът е неповторима смес от солено море и сладки дъхави смокини. Ако искате да вечеряте, ресторантите са много, повечето предлагат вдъхновяващ изглед към морската шир. Най-скъпите са край крепостната стена, но ако пообиколите малко, може да намерите и малки фамилни ресторантчета, където готвят вкусно и цените са сносни. Култов е "При художниците", разположен недалеч от Художествената галерия, непосредствено над морските вълни. Хубави заведения има и край пристанището, където малките рибарски лодки мирно съжителстват с луксозните яхти. Какво да правиш, различен начин на живот. Ако искате да хапнете нещо на крак, възможностите също са много. Но няма как да сте в Созопол и да не опитате (поне няколко пъти) от прочутите палачинки със сладко от зелени смокини - любимо лакомство за деца и възрастни. 

Всъщност, където и да седнете, където и да отидете в Стария град, характерно е, че музиката е хубава. Прекрасното е, че не се чува чалга. Ако обичате джаз, няма как да подминете арт клуб "Мишел". Недалеч пък почитателите на латино ритмите могат да потанцуват в компанията на истински кубински танцьори в салса бар "Червило". А разходката няма как да не включва и няколкото галерии, където ще се насладите на майсторски картини. 

В Созопол през лятото няма как да не срещнеш някой познат. Особено вечер след шест часа, когато народът се е юрнал да се разхожда. Включително и хора, които познаваш от телевизионния екран или чрез творчеството им. Тук винаги има много художници, писатели, актьори и други популярни личности, които също са част от неповторимата созополска атмосфера. 

В Морската градина, където е границата между Стария и Новия град, шепотът на фонтана се смесва с бърборенето на вълните. Тук е прекрасно място за разходка на вашето дете (или внуче). Електрически колички, разходка с пони и няколко детски площадки с люлки и пързалки. От заведенията се чува музика, но въпреки това няколко улични музиканти показват майсторство. Отсреща е сцената, на която постоянно има културни прояви и където бие сърцето на фестивала "Аполония". 

Хубаво място за разходка е крайбрежната улица. Няколко бара край морето, където могат да ви изненадат с коктейли собствено творчество. По крайбрежната стигаш до Южната крепостната стена и кула, които са най-добре запазени и са реставрирани много удачно. 

Гледката оттам е към Централния плаж. Другият - "Харманите", се намира в Новия град. Спускаш се по търговската уличка, където можеш да купиш какво ли не на прилични цени. Дори и неща, които никога иначе не би си купил. По крайбрежната улица е пълно със заведения: ресторанти, клубове, дискотеки, където вече господства чалгата. Не е моето място, но е пълно с хора, които се забавляват. 

И си мисля защо толкова много харесвам Созопол? Стария град с неговия артистично-романтичен дух. И с дъха на смокини и море. Може би в това е обяснението. Не знам. 

Всичко, което е далеч от морето, е провинция, казва Хемингуей. И е прав.