Стихотворения от Иван Странджев

От редактора 

Скъпи читателю! 

В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще се опитаме да разберем поетичната "Граматика на тайната" на Иван Странджев. Ще си спомним и за писателя Петър Бобев, от чиято смърт тази година се навършиха 25 години. 

Приятно четене.

---

ИВАН СТРАНДЖЕВ е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи в СУ "Св. Климент Охридски" до трети курс българска филология, а след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Автор е на над десет книги с поезия, както и на пиеси, поставяни в различни градове на страната. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски, узбекски. Носител на национални награди за поезия и драматургия, сред които и "Христо Смирненски" за 2021 г. 

Глас 

Ленива тишина

над хълма

тялото си е простряла. 

Въздухът на лятото трепти. 

Във сенките

бръждят невидими комари - 

невероятно съвършенство - 

да слушаш музика, 

а да не виждаш тялото. 

Човек минава през тревата 

и пътеката върви след него. 

Така четлив и строен е човекът, 

защото знае накъде е тръгнал. 

Не искам кръстчето на ястреба в небето

да падне върху него, 

или ръбът на изкушението

да бъде под нозете му. 

Достатъчно е, че пътеката върви след него, 

за да запея. 

--------------

Тайнство

И не любов, 

аз обич мога само да получа: 

да бъда жаден

    на брега на езеро огромно, 

да ходя гладен

    във градини с плодове божествени, 

с усмивка на лицето

    под ударите на съдбата да треперя...

Какво ще ме спаси - 

мехурчето прозрачно на глухарче,

    залюшкано във синевата,

или пък острието на перо от птица,

разсякло сребърния въздух! 

Как пада есента! 

Какво остана 

от мойто скъпоценно нямане - 

годините! 

Превърнах се в заможен и безсмислен, 

със гърбица от минало

и поглед, нямащ сили

да се пребори със далечината. 

А тук е хладно, 

вече хладно...

От планината слиза

облаче - 

прилича на измислица, 

на обичка, 

на божия сълза 

върху ухото на баира. 

---------

Нещата от живота 

са изписани със дребни букви

Най-важната от всички битки е изгубена - 

денят си тръгва

и припада здрачът.

дошло е време за прелистване 

нещата от живота. 

Стърчат над олиселите баири далечните тополи - 

мачти 

на изгубен кораб. 

Планината се е потопила в морскосиньо. 

Прелитат закъснели риби над вълните от 

                              варовик 

и крилете им във призрачните мрежи се   

                              оплитат. 

Не пее никой, 

никой не е вързан

за мачтите: пътува корабът към залеза - 

в морето или над земята. 

Нещата от живота са изписани със дребни 

                              букви 

и могат да се разчетат единствено

през лупичките сини на капките море

и на дъжда през сълзите солени. 

Смъртта е търпелива като Пенелопа, 

ще ни изпитва за страха от пътя, 

за песента на непознатите

и ще ни дочака. 

Пристанището е едно, 

и който път да изберем, 

ще стигнем до Итака. 

--------------

Възхвала на тайната

Измяната на топлите ти устни, 

сълзите на извора, потънал

      в тревите рижи и свенливи, 

далечното ти бъдеще, любима - 

      като скъсан звук на струна сребърна - 

                                   обичам. 

Обичам на перцето сняг смъртта, 

      когато твоят дъх е нежният палач, 

и портокаловия здрач под свода 

                            на гърдите ти, 

обичам въздуха за теб. 

Животът се превръща във живеене, 

в умиране - смъртта. 

      Не казвай даже свойто име! 

      Не яснотата, 

Тайната ще ме спаси в света.

И ти, 

любима. 

 

---

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.