Стихотворения Петя Пейчева

Петя Пейчева е родена в град Елхово. Завършила е Факултета по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е в различни български медии, в Центъра за европейски изследвания и галерия "Икар" в София. От 2013 г. работи в Съюза на българските журналисти. През 2017 година излезе от печат стихосбирката й "Досие", а неотдавна и най-новата й книга със стихове "Куфар със спомени".  

Аржентинско танго

Следвам погледа, топлата длан

върху моето тяло, играта

и дъха на упойващ балсам,

който стъпките води нататък...

В този чувствен и прям диалог

всяка тръпка задава въпроси

без посредник и даже без Бог,

сякаш ходя през огъня боса.

Танц за двама, разбирам езика,

отговарям, приемам страстта,

знам отдавна, че в нея е скрита

дързост, смесена с горда тъга.

Всеки в ритъма търси, избира

сред партньорите своя дуел,

едновременно двама умират,

няма думи, раздяла, предел.

Ниагара

Такава мощ, стихия ме повлича,

дъхът ми спира, падам в пропастта,

изчезвам в облак водна пара, сричам

две думи... Май това е любовта.

И сякаш няма сила да я спре,

но аз видях и ледена грамада.

Когато студ сърцето ни скове -

така замръзва даже водопадът.

Достигнахме до края на света,

стоим сега пред бездната пенлива.

Готова съм да скоча с любовта

и знам, че после пак ще бъда жива.

Ритъмът на сърцето

С тела от шоколад, разтапящ се и сладък

като в мираж от маранята на деня,

се впускат през нощта дори без отдих кратък

и всичко страст е, само джаз е на света!

Навсякъде - на улицата и на плажа,

на сцената, плантацията, в кабарето,

кръвта кипи, на всички иска да покаже

какъв е истинският ритъм на сърцето.

Кубинската фиеста е със запазен знак,

разпалваща като дайкири, с ухание

на пури и кафе. Неравният й такт

за волност, непокорство е предание.

Руска тройка

Препускай през виелици и мраз,

през северно сияние и шир,

да буди със звънчета твоят глас,

искри да пръскаш в пътя си безспир!

Препускай през столетия и гнет,

през революции и кръговрат!

Светът все още помни онзи ек

от залпа на зората в Петроград.

Препускай след опасности и враг,

през огън, гибел, саможертва!

Стоят на стража пак до твоя праг

безсмъртен полк и памет светла.

Препускай след надежди и мечти,

през вечните полета на Сибир!

Не е богатството ти вдън земи,

дълбоко в руската душа блести.

Избрах си място

Избрах си мое място да живея

през всичките ни земни времена.

Петрарка нежни песни да ми пее,

мадони да ми сочат вечността.

Под малкия балкон на Жулиета

оставих своето писмо и аз.

Ако ме чака смърт като вендета,

да бъде от любов и бурна страст.

Ще мина през лозята на Тоскана,

ще пия виното на любовта.

От слънце южно сред море огряна,

да вкуся с долче вита лудостта.

След оперната сцена на Милано

в Неапол с музика ще долетя.

Не е възможно даже и вулканът

да спре живота тук и досега.

И бавно ще потъвам във Венеция

с достойнството на бедна куртизантка,

която ще оплакват безутешни

с греховно подарената камбанка.

А ако скъсам струна от сърцето

във вихрения танц на Паганини,

ще съжалявам само, че небето

ми се изплъзва с вечното си синьо.