Този сценарий сякаш е правен в голямото междучасие

Страхил Делийски пред БНР

Николай Василев, експерти, концесии, приватизации, космос! Холограмоподобен лидер предлага "програма", наподобяваща ученическо есе на тема "Какъв ще стана, като порасна". Работливите експерти ще се ползват с политическата подкрепа на една партия, за която са гласували 1/10 от избирателите. Вярно е, че след Борисов всичко може да изглежда смислено и приемливо, но този сценарий сякаш е правен в голямото междучасие. Но за отбиване на номера става. Успех!

Можем много акценти да си изберем. Господин Трифонов е добър шоумен. Не бива да търсим политическа логика в това, което се случва, защото г-н Трифонов не е политик, а шоумен. Той е свикнал да не се отчита, да не диалогизира, да чете от аутокю и да развеселява. Но и да предизвиква възмущение у публиката спрямо лошите политици, безобразното управление и т.н., и той продължава да прави същото нещо сега, макар и с променлив успех. Сещам се за книгата „Generation "П“ на Виктор Пелевин, която е написана в края на 90-те години на миналия век за прехода в бившия Съветски съюз. Книгата завършва как по телевизията няма истински политици. Те са холограми и един огромен набор от IT специалисти се грижат да изобразят единият – пръста на Елцин, другият – за носа му и т.н.

Идеята е, че нас ни чакат времена, в които политиката ще бъде преживявана през телевизията, както се и случи, но за сметка на реални политици има програмирани холограмни образи. Което между другото не променя смисъла на новата политика, защото това виждаме в офертата на Трифонов – няма политика. Вместо това има някакви експерти, които ще менажират някакви неща – ще приватизират банки, ще продават непостроени магистрали. Сякаш този „суверен“ е единен и няма различни социални групи, които искат различни неща. И това се случи през един написан на аутокю авторефереат, пуснат в социалните мрежи.

Политикът от плът и кръв ясно знае какви ценности защитава и казва, да речем: „Зад мен стои средната класа, която има нужда от конкретни неща, аз защитавам нейния интерес и в рамките на демократичното състезания отивам да поставя техния интерес на дневен ред". А ние имаме някакви уж от кръв и плът хора, които не говорят на езика на различните социални интереси, както и на езика на публичната политика като инструмент за защита на различните социални групи. А говорят на някаква политическа Java (език в програмирането – бел.ред.), която си разбират само те, а ние виждаме някакви неразбираеми символи, които накрая интерпретираме като – всички са едни и същи. Защото имаме едни пластмасови представители на политическите партии, холограми, които без диалог, спор, дискусия се опитват да наложат някакви техни решения. Но изкуството на политиката е в компромисите и диалога, които липсват днес. А не една холограма да излезе и да ти каже – концесии, приватизации и няколко детски градини... Това наистина звучи като антиутопия от края на миналия век. Затова не можем да живеем в общо политическо общество.

 Според мен обяснението на случващото се не е в задкулисието, а в това, че всеки човек се преживява през моментите, когато е бил силен. Много мъже остават в казармата на мисловно равнище, много жени остават в моминския си период. Трифонов беше силен в края на миналия век и сякаш е останал там, в тези времена.

Заради локалната културологична особеност. Този тип популистки образи на мачо, на силния мъж, който ни се кара от телевизора, функционират различно в различните културни контексти по света. Да, нашите са по-банкянски, по-учиндолски, но смисълът от този тип образи и популистки конструкции е да форматират политическия конфликт по вертикалата – между онези горе, които са неморални, крадливи и онези долу, които сме всички ние. Когато се форматира така един конфликт, не остава място за никакви реални политически сблъсъци, които да решат проблема на разделеното общество, в което живеем. Но тези еднакви холограмни образи на политиците са много лесни за конструиране и менажиране, защото са конструирани на базата на първосигнални етико-морални усещания, а не на живия политически живот.