Трудът възпитава

Красимир Кумчев

От вчера медиите заклеймяват едни хора, допуснали едно дете да реди павета на улица в София. Започвали и проверки.

И се сещам за моето, и на хората от моето поколение, време.

Бях шест-седем годишен, когато ни викаха на работа! Силажираше се царевица, но верижните трактори, които следваше да тъпчат ямата, не достигаха. И ние, хлапетата, трябваше да вършим тяхната работа.

Работата беше да си ИГРАЕМ върху ямата с вече силажираната царевица. Да тъпчем силажа.

И ние, десетките деца, РАБОТЕХМЕ.

Няколко години по-късно, девет-десет годишен, работата вече бе по-отговорна. Тютюневите посеви изискваха да се окопават с коне. Работата ми бе да водя коня в браздата, за да се избягва тъпченето на растенията. Оставах без крака, но изкарвах по 60-70 стотинки на ден. 

След това дойдоха юношеските години. 

И летните ваканции.

ТКЗС-то имаше около петнайсетина камиона. И всяка вечер в 20 часа диспечерът, Бати Данчо Караиванов, даваше наряда за следващия ден.

Тридесетина момчета чакахме РАБОТА за общи работници.

Тези, които оставаха без нея, бяха разочаровани! В много от случаите и бях аз сред тях.

Шестдесет години по-късно, нищо ми няма. Жив и здрав съм. 

По сегашните ПРАВИЛА, въпреки че той никога не ме е карал да правя това, тати  не трябваше да излиза от затвора.

Преди пет месеца разказах за три деца, сирачета, без майка. От деца работят по нивята на Трилистник. Слава Богу, че хора от Агенцията за защита на децата и разни НПО-та, не наминаха през селото.

Бащата щеше да бъде санкциониран, децата щяха да хванат други пътища - кафенета, цигари, алкохол, дрога...

Сега, десетина години след това, баткото Иван, завършва Аграрния университет в Пловдив, а близначките кандидатстват в Медицинския университет!

Дълбокото ми и осъзнато убеждение е, че  най-доброто средство за възпитание е ТРУДЪТ!

Фейсбук

(редакцията е готова да публикува и други мнения по темата)