Църквата почита на 10 септември св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора

Сестрите Минодора, Митродора и Нимфодора устояли на мъченията и не предали вярата си в Бога

Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години. Породило се в тях желание да служат на Бога в чистота и девство. Затова напуснали родителския дом, дошли в Никомидия и оттук се отдалечили на висок пустинен хълм, недалеч от планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство.
По това време забушувало жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния Фронтон узнал за светите девици и ги повикал на съд. Поискал да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога. Всички заявили, че са готови по-скоро да претърпят най-люти мъчения, отколкото да се отрекат от Господа.
Управителят видял, че са напразни усилията му, затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в затвора, а по-голямата - Минодора, да бият и мъчат. Били я два часа, а тя само молела и славела Бога. С тия думи тя починала.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри - Митродора и Нимфодора. Показал им разкъсаното тяло на сестра им и наново почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, за да не ги сполети същата участ. У девиците се възпламенила още по-голяма ревност към Бога. Те отхвърлили всички увещания на управителя. Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени и накрая - удостоени също с мъченическа смърт. Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води. Това станало между 305 и 311 г.

Така трите девици прославили със своята страдалческа смърт Пресветата Троица

Мъчителят не се задоволил със страданията на девиците, но излял неукротимата си ярост и над мъртвите им тела. Той наредил да разпалят голям огън и да хвърлят в него телата на светите мъченици. Когато това било изпълнено, изведнъж от небето със силен гръм паднал огън и на мига изгорил княз Фронтон и всичките му слуги, които измъчвали светите деви. А върху разпалената клада се излял проливен дъжд, който угасил огъня. Вярващите взели телата на светиците, които били недокоснати от огъня, и ги погребали с чест в един общ гроб, близо до топлите извори. Така един гроб приел тези, които били родени от една утроба, за да бъдат заедно и след смъртта си тези, които били неразделни приживе. Сестри на земята, те останали сестри и на небето: сестри - в гроба, сестри - и в чертога на своя Жених. На техния гроб построили храм на тяхно име и техните мощи станали извор на изцеления, за слава на Пресвета Троица и в памет на трите свети деви.