Църквата почита на 17 март преп. Алексий, човек Божи

Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида - благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през IV век. Той бил роден след дълги родителски молитви. Получил добро възпитание и образование, от ранни години обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения и спазвал строг пост. Горейки все повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в иночески чин. Но родителите му не желаели това и когато Алексий пораснал, му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили. Вероятно св. Алексий не се решил явно да се противи на родителската воля, но намерението му да се отрече от суетата на света се вкоренило в неговото сърце.
В деня на женитбата, когато младите съпрузи останали насаме, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й казал: "Пази това и Бог да бъде между мене и тебе, докато благодатта Му не устрои в нас нещо ново!" Влязъл в своята отделна спалня, съблякъл си сърмените дрехи, свалил скъпоценните камъни и тайно напуснал бащиния дворец. Отишъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя молел Бога да го избави от светската суета и да го удостои на Страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният образ на Спасителя. Там раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просяк пред храма "Св. Богородица".
Тежко било на семейството да понася неговото отсъствие. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока скръб се затворила в стаята си, а с нея и младата му съпруга. А Евфимиан пращал слугите си в разни градове и страни, за да разузнаят за Алексий, но безуспешни останали техните търсения. Някои от тях дошли в Едеса, но между просяците пред храма не познали своя млад господар.

Седемнадесет години Алексий проживял с просия пред храма "Св. Богородица"

С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога. Един от служителите на храма видял в съня си Божията Майка, която му казала да въведе в храма просяка, който седял пред вратите. Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит. Той тайно напуснал града, качил се на кораб, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата "Св. ап. Павел". Но при пътуването се вдигнала страшна буря. Корабът излязъл на бреговете на Италия, недалеч от Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее около дома на своя баща.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт. Тогава той поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот оттогава, когато бил напуснал родителския дом. В заключение искал от родителите и от съпругата си прошка. Като написал това, св. Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва.