Църквата почита на 9 октомври св. ап. Яков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия

Памет на св. апостол Яков Алфеев

Св. апостол Яков бе син на Алфей и брат на св. апостол и евангелист Матей, който отначало беше митар. Когато Господ Иисус Христос, въплътил се от Пречистата Дева Мария заради нашето спасение, започна да проповядва на народа Своето Божествено учение, Той избра в апостолско достойнство незлобиви и правдиви хора, за да ги изпрати да проповядват Евангелието по целия свят. Тогава Спасителят избра и св. Яков като достоен, и го постави в числото на Своите апостоли. Така св. Яков стана един от 12-те апостоли - Христов служител и верен Негов последовател.
Заедно с останалите ученици на Спасителя в деня Петдесетница и той прие благодатта на Светия Дух, слязъл във вид на огнени езици, и излезе да проповядва Христа сред народите и да наставлява в пътя на спасението заблудилите се.
Св. апостол Яков обиколи много страни и навсякъде благовестеше евангелското учение за Царството Божие. С цялото си усърдие той се трудеше като добър работник на Божията нива и събираше класовете на спасените човешки души, "за да се радват заедно и сеячът, и жетварят". Така той през целия си живот носеше кръста си и вървеше по стъпките на своя Божествен Учител и Господ. Станал подражател на Христовите страдания, той последва Спасителя и в смъртта - беше прикован на кръст и предаде душата си на Бога.

Житие на преподобните Андроник и Атанасия

Преподобните Андроник и Атанасия, съпруг и съпруга, живеели в Антиохия в петия век. Андроник и Атанасия имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. В същото време техните собствени деца - Иван на 12 години и Мария на 10 години, заболели тежко и починали.
Атанасия била неутешима, но в чудно видение й било открито, че милосърдният Бог се грижи за тях. Двамата съпрузи решили да посветят остатъка от живота си в служба на Бога.
Андроник бил по професия златар. Той и съпругата му поверили на свой сродник цялото си имане и го помолили да го употреби за полза на бедните. Тръгнали за Йерусалим, поклонили се на светите места и се запътили към Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.
Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена в реката Нил. Андроник се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил. След 12 години Андроник се отправил за ново странстване с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, но не я познал. Тя била тръгнала за Палестина, но пътувала преоблечена в мъжки дрехи. Атанасия познала съпруга си, но не му се открила. Двамата извършили това свое второ пътешествие по светите места. След това отишли в скита при старец Даниил и решили да останат там, като живеят в обща килия, но в безмълвие. Тъй минали 12 години.
Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна като монах Атанасий. Монах Андроник по това време бил вън от скита. След погребението станало ясно, че в килията с него живяла жена му Атанасия. Обхванат от дълбока скръб по съпругата си, Андроник живял след това само седем дни.