Цените на петрола с най-голям срив от 1991 г. насам

Цените на петрола отбелязаха най-големия спад от 1991 г. насам в понеделник, след като Саудитска Арабия започна ценова война с Русия, като намали продажните цени и се закани да освободи своите досега задържани запаси на пазара, разклатен от намаляващото търсене заради епидемията от новия коронавирус, съобщи Ройтерс. Цената на сорта Брент спадна с с 31,5 на сто, или с 14,25 долара до 31,02 долара за барел. Това е най-големият спад като процент от цената от 17 януари 1991 г. при началото на войната в Персийския залив, както и най-ниската цена от 12 февруари 2016 г. Към 1,14 часа по Гринуич цената на сорта Брент беше 32,61 долара. Западнотексаският сорт петрол поевтиня с 27,4%, или с 11,28 долара до 30 долара за барел. Това също е най-големият спад от войната в Персийския залив и най-ниската му цена от 22 февруари 1991 г. Към същия час сортът се търгуваше на нива от 32,61 долара.

Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, се опитва да накаже Русия, втория най-голям производител в света, за това, че в петък не се съгласи на намалението на производството, което предложиха страните от ОПЕК. ОПЕК и други производители искаха да наложат ограниченията върху производството, за да стабилизират падащите цени в резултат на последствията от епидемията от новия коронавирус.

За Руската федерация споразумението ОПЕК+ е безсмислено. Това коментира пред руските медии Михаил Леонтиев, прессекретар на "Роснефт". "Получава се така, че Русия разчиства пазара, като намалява количеството на евтиния руски и арабски нефт, за да освободи място за скъпия американски петрол", заяви Леонтиев и посочи, че това е "мазохизъм". В същото време държавите извън от картела увеличават добивите си, коментира още прессекретарят на "Роснефт" и посочи, че пред Русия сега стои предизвикателството да се концентрира върху "монетизацията на своята богата ресурсна база". Споразумението в рамките на ОПЕК+ за съкращаването на добивите на петрол действа от началото на 2017 г.

Междувременно европейските акции се сринаха заради коронавируса и свободното падане на петрола. Общоевропейският Stoxx 600 падна с 6,8% в ранната търговия в понеделник до най-ниската си стойност от 2016 г. насам. Лондонският индекс FTSE 100 също се понижи с 8,5% заради страховете от глобална рецесия вследствие от коронавируса. Във Франкфурт германският Dax бележи спад с 6,61%, а френският CAC 40 е надолу с 6,78%. У нас индексът SOFIX се срути с 9,33% вчера по обяд.

Подобно е положението и на азиатските борси. Японският Nikkei падна с над 5%, хонконгският Hang Seng - с 3,8%. Индексът на Шанхайската фондова борса - SSE Composite, намали стойността си с 2,2%. Азиатско-тихоокеанският индекс MSCI потъна с 4,2%. Индексът S&P-ASX 200 в Сидни загуби 6,1% от стойността си, а индексът Kospi в Сеул спадна с 4,4%.