Туристически парадокси

Както му е редът, в края на два служебни мандата Министерството на туризма се самопохвали какво е направено в сектора през последните осем месеца. Очаквано от този отчет се леят реки от мед и масло. От началото на 2021 г. до началото на декември общият брой на туристите, посетили България, доближава 6 милиона. За сравнение, през цялата 2020 г. туристите са били малко над 4,5 милиона. Сериозен е ръстът на чуждестранните туристи, посетили България през есента - над 215 хиляди, което е с 43,6% повече от есента на 2020 г.

Съществуващите схеми за държавна помощ също бяха продължени от служебния кабинет, като дори са разработени и три нови - на стойност общо 66 млн. лв. от отпуснатите допълнителни 70 млн. лв. за туризъм, гласувани от Народното събрание в края на предходния мандат, твърдят от Министерството на туризма. Оттам и дума обаче няма дали това е довело поне малко до подобряването на туристическите услуги у нас и на какво се дължи парадоксът, че почивка по празниците в България излиза шест пъти по-скъпо, отколкото в Дубай. Над половин милион българи са планирали да пътуват за Коледа и Нова година. Те имат много избори, сред които - 8000 лева за четири нощувки във Велинград по празниците или 500 лева за Нова година в Египет. 

Както и в предходните години, някои от пакетите за Нова година в България надвишават драстично тези в чужбина. Има оферти, при които една луксозна нощувка у нас е равна на няколкодневна екскурзия в чужбина, заедно със самолетния билет. Хотел във Велинград предлага оферта за четири ВИП нощувки в СПА хотел за почти 8000 лева, което включва вечеря и музикална програма. Но каква трябва да е вечерята, която в пъти надминава следните произволно намерени предложения за чужбина: 250 евро за 4 нощувки в Турция, 520 евро в Испания и 700 евро в Дубай - всички с двупосочен самолетен билет. А в Египет - цели шест нощувки за 400 евро.

Причини

Разбира се, няма да бъде справедливо за състоянието на туристическия сектор да бъдат обвинявани последните две служебни правителства. За него има и обективни причини. Пандемията от коронавирус нанесе тежки удари на последните два туристически сезона и България не бе изключение в това отношение. Близо един милиард лева са загубите на туристическия бранш от нереализираните почивки на западни туристи у нас за последните две години. В стремежа си да защити иначе спорните си интереси гилдията на ресторантьорите и хотелиерите успя да се превърне във вечно недоволния галеник на правителството. Хотелиерите и ресторантьорите използваха протестите от началото на миналата година, предизвикани от масовото недоволство срещу промените в Наредба Н-18, за да прокарат исканията си и за по-нисък ДДС за бранша. Още през януари 2020 г., въпреки че уж държавата и предприемачите се разбраха за текстовете на спорната наредба, протести не само че имаше, но и се стигна до блокада на ключови столични булеварди. В едно от исканията, освен прецизиране на текстовете и отлагане на сроковете в подзаконовия нормативен акт, хотелиери и ресторантьори започнаха да настояват и за намаление на ДДС. 

Отстъпление

Проблемът бе позабравен до пролетта, когато в парламента бе внесено предложение за 9% ДДС за заведенията за хранене. Тогава управляващите от ГЕРБ коментираха, че подобна радикална промяна не е актуална към сегашната ситуация. Седмица по-късно обаче премиерът им се огъна и изненадващо обяви, че се е разбрал с Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация ДДС за храни от първа необходимост да бъде намален на 9% от 1 януари 2021 г. После предложението претърпя няколко промени, но общата идея за диференцирана ставка се запази, като към нея се включиха книгите и детските храни и памперси. Обещаното и очаквано изсветляване на туристическия сектор след намаляването на ДДС и подобряване на качеството така и не се случи. Затова във въздуха увиснаха призивите на родните политици платежоспособните българи да не ходят в чужбина, а да се пекат по черноморските ни плажове. 

В наши дни да избереш българските курорти пред възможностите, които предлагат даже южните ни съседки, е израз на своеобразен патриотизъм. Въпросът обаче е има ли защо да се правим на родолюбци, като харчим парите си на родна територия? Една от мерките, с която ресорната министърка в третото правителство на ГЕРБ особено се гордееше, бяха безплатните чадъри и шезлонги на... двадесетина плажа. Но и тази инициатива набързо бе побългарена. Концесионерите отново се захванаха с обичайното си лятно занимание - "дране на кожи". Нашумя историята от Слънчев бряг - Юг, където за 4 шезлонга и два чадъра на летовниците бяха поискали общо 64 лв. 

Смешни оправдания

Концесионерите дадоха смешно оправдание - нов служител объркал ценоразписите, защото отворил миналогодишната папка с високите тарифи. Друг случай се появи в Златни пясъци. Там обясняваха на летовниците, че плажът разполага с безжичен интернет и по тази причина, искат - не искат, дължат 5 лв. такса за Wi-Fi екстрата. На "Нестинарка" се оказа, че към "безплатния" чадър върви задължително шалте за 5 лева. 

Положението в туризма обаче не е плод на моментната извънредна ситуация, а по-скоро отражение на цялостната политика в този стратегически за държавата сектор. Както всяка друга област у нас, и той влиза от скандал в скандал. Когато съсловните организации са безброй и са като орела, рака и щуката; когато експерти в бранша твърдят, че досегашните министри нищо не разбират от туризъм; когато българският пазар е загърбен; когато парите за реклама уж се увеличават, а резултатът от това е нулев; когато снимки с бетонови строежи на метри от водата заливат социалните мрежи и се мъчат да ни убедят, че това са подпорни стени срещу свлачища, явно нещо не е наред. Няма и причина заможните нашенци да предпочетат родното море. Просто то няма какво да им предложи. Най-много да се опита да ги излъже на дребно. Затова не трябва да се учудваме на автомобилните колони, заминаващи на юг, и на пълните самолети до Дубай.