Уан тикет!

"Уан тикет, плийз" (One ticket, please), се чува в препълнения автобус 84 в един делничен ден. Гласът е на младо момиче, което се е качило на летището и се опитва да си купи билет от шофьора. Той се блещи неразбиращо насреща й. Девойчето недоумява. Повтаря си молбата. Иска просто билетче. Явно мисли, че от шофьора ще си го купи най-лесно. Не подозира, че той няма да я разбере. Та нали кара автобус от летището!? Все трябва да знае няколко думи на английски език - билет, център, да брои до 10...

Монологът на момичето тече отчаяно, а водачът продължава да мучи и да шофира. Останалите пътници гледат сеир. Накрая решавам, че мога да се включа, но вече съм толкова изнервена от нелепата ситуация, че вместо да извикам "Един билет й дайте", крещя извън себе си срещу шофьора "Уан тикееееет!". Хеле накрая се разбираме, билетът е получен. Не знам само дали на изпроводяк момата не е получила някоя попръжня за нахалството си да се качи без билет.

Толкова за удобствата на столичния обществен транспорт.

Е, в крайна сметка градският транспорт на София не е направен за удобство на чужденци, ще кажат някои. Обаче явно и столичаните не са заслужили най-добрата услуга. Те все още прекарват по спирките излишно много време, ползват не съвсем удобни маршрути, изпитват дискомфорт при липса на отопление или климатизация. Все още чакат онази митична, не много ясна тикет система, която ще премахне перфораторите, ще въведе възможност за валидиране на билети, ще донесе електронни такива, ще определя цената според времето или изминатата дължина... Изобщо ще предложи редица нововъведения, които ще вкарат транспорта ни в ХХI век, ще го направят да изглежда малко по-европейски, ще улеснят ползването му. Както от българи, така и от чужденци. И няма да се допускат такива срамни ситуации като гореописаната. А как е в Европа?

Мадрид 

Испанската столица има изключително добре развит наземен и подземен транспорт. Автобусите се движат без проблем из целия център по над 100 линии. Масово се предпочита обаче метрото. То има цели 12 линии, които се преплитат удобно, правят връзки и превръщат всички точки на града в лесно достъпно място. Последните спирки на някои линии попадат в по-отдалечени места (като летището например), а тарифите до там са по-високи. Единичният билет струва 1,50 евро, но масово се ползват карти, които се зареждат от автомати за 10 пътувания и излизат по 10,20 евро. Хубавото е, че те могат да се използват от двама души. Билетите основно се купуват от автомати, но винаги има персонал наоколо, който дава наставления и упътвания на неориентираните пътници.

Берлин

Берлин е друга европейска столица, за която няма какво лошо да се каже за транспорта й. Той е толкова разнообразен, че чужденецът често не може да вземе решение кой точно вид да избере. Обикновеното метро е U-Bahn, а S-Bahn е влаковият транспорт. Градът е разпределен на три зони с различни тарифи за ползване. Билетите се купуват от пероните от машини и се валидират преди качването в метрото. Самият достъп до пероните е свободен, няма бариери, така че никой не следи дали пътниците са се качили с билети и дали са ги валидирали. Ако обаче ги хване контрольор, глобите са солени. Единичният билет е 2,80 евро, като в автобусите се купуват от шофьора. Както в повечето европейски страни, качването в превозните средства става от първата врата, а слизането - от някоя от задните.

Рим  

Метрото в Рим стига до всички места, които са важни за туристите. Подземната железница и тук е много ползвана, но не е толкова развита - има само четири линии, като две от тях са на различни етапи на строеж и експлоатация. Ограничителни бариери има, за разлика от Берлин. Билети и тук се купуват от автомати, като струват по 1,50 евро. Английски знаят всички наоколо, макар че се шири мнението, че италианците не държат много на чуждите езици.  

Милано

Големият италиански град определено прави впечатление с развития си електротранспорт, по-точно - трамваен. За разлика от София, който тенденциозно намалява релсите, в Милано този вид превоз се развива непрекъснато. Трамваите са както модерни, така и с ретро изглед. Обикалят целия град и са удобен начин той да се разгледа евтино. Цената на билета е 1,50 евро. Като неудобство може да се посочи, че билети за наземния транспорт не могат да се купят от спирките, а от магазинчета или в метрото. Ако не сте се запасили с тях предварително, може да се окаже, че се налага да пообиколите доста, особено, ако е почивен ден. Достъпът в метрото е строг и билетите трябва да се валидират както на влизане, така и на излизане! 

Барселона

Различното на градските автобуси в Барселона е, че ако няма слизащи, шофьорът не спира и трябва да му дадете знак от спирката. Пътниците и тук се качват от първата врата и валидират билетите си, които може да се купят и от шофьорите. Метрото също е удобен начин за придвижване, като то има осем линии, обозначени в различни цветове, и над 160 станции. Цената на билетите е 2 евро. 

Братислава

Словенската столица, естествено, най-много прилича на българската, но все пак транспортът й е много по-добре уреден от софийския. Билети се купуват от автомати, които са разположени буквално на всяка спирка, а упътвания има и на английски. Вариантите на тарифите са няколко и зависят от времето на пътуване и от разстоянието. Затова са обособени няколко зони. Най-евтиният билет е 90 цента и важи само за 30 минути.

Кога ли ще ги стигнем европейците?