Учителят - глас в пустиня

Ще кажете: защо сега пишеш това, още не е 15 септември? 

Може би, защото тогава ще е късно. Не че сега написано, ще има някакво значение...

Учителите се завръщат от отпуска и в началото на септември вече са в училище - да се подготвят за новата учебна година. Ох, да почва по-бързо, че да има къде да оставим детето, не можем да се справим с него, чувал съм откровено да се тюхкат родители. 

И си припомням след годишната отпуска какво е да си учител. Извинете, грешка, в какво се е превърнал... Преподавател, възпитател, укротител, боксьорска круша за родителски претенции, опитно зайче и черна овца за всякакви ръководни институции и фактори в сферата на образованието или просто един писарушка, който целогодишно е затрупан с купища, в повечето случаи напълно излишна, документация.

Това е истината: българският учител е съсипван от бумащина и растящо неуважение. И никой не търси решение на тези два основни проблема. А от тях зависи качеството на образованието.

За бумащината. През последните години тя става все повече, въпреки обещанията, че ще намалява. Всеки ден учителят е принуден с часове да подготвя разни справки, отчети и т.н. И тогава какво? Да учи децата на съответния предмет ли, да им проверява тетрадките ли, да търси нещо ново, с което да обогати собствените си знанията и съответно знанията на учениците ли? Не, не сте познали. Излиза, че документацията е важна, това е основното задължение на съвременния учител, което той трябва да изпълнява образцово, иначе не става за професията. И сега чувам притесненията на колеги, че след поредните промени в наредбите, в цялата нормативна база, учителите ги чакали нови и нови изисквания.

За неуважението. Днешната система се основава на принципа, че парите следват ученика. Колкото повече ученици има училището, толкова повече и пари ще има в него. И започва истински лов за ученици. Това поставя учителя в унизителна зависимост от самите деца, свръхпретенциозните им родители и институциите.

Основната работа на учителя е в класната стая, дами и господа чиновници. Изправен пред 26 чифта детски очи, зад които се крие различен характер. И трябва да приковеш вниманието на тези детски очи, да предадеш необходимите знания. Така, както го умееш, така, както го разбираш с усета си на учител. Всичко останало е на заден план.

Написах тези редове с болка, нищо, че още не е 15 септември. И макар да знам, че ние, учителите, си говорим помежду си, недоволстваме в социалните мрежи, но керванът си върви и гласът ни е глас в пустиня.

Къде е учителят творец и вдъхновяващ пример? Ами няма го...