В новия бюджет - приходите на хартия, а разходите съвсем реални

Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ

"Дори Украйна няма такава допълнителна такса за транзитиране на руски газ, но у нас правим "иновация"

- Г-н Велев, увеличението на дълга - от 7 млрд. лв. таван през тази на 13 млрд. лв. през 2024 г. - заплашва ли по някакъв начин стабилността на финансовата ни система?
- Става дума за лимита за нов дълг, който трябва да гледаме и с погашенията на стар дълг. Новият дълг е нужен, за да покрие дефицита, който в представения проект за бюджет, е над 6 млрд. лв. При ръст на икономиката, който се очаква от 3.2%, което е твърде оптимистично, има заложен дефицит от 3% от БВП и което е още по-лошо - той остава и през следващите две години, т.е. три години общо. По този начин според нас недопустимо бързо с много нараства дълга на държавата. При 36 млрд. през 2022 г. се прогнозира 66 млрд. през 2026 г. Лихвата за обслужване на този дълг нараства от 650 млн. 2022 г. - 4 пъти - на 2.307 млрд. лв. през 2026 г. Това са пари, които ще отиват за лихвите по този дълг. Отделно трябват пари за погасяване на падежиращия дълг и затова следващите години ще теглим заеми за покриването им.
- И всичко това, за да поддържаме 3% дефицит, което е един от критериите за влизане предрочно в еврозоната. Как се отнасяте към тази амбция на правителството?
- Когато икономиката расте, бюджетът трябва да се стреми към консолидиран, т.е. нулев дефицит. Ние имаме прогнозиран ръст на икономиката с по около 3% следващите 3 години и в същото време дефицит от 3%, което е растящ дефицит в абсолютни стойности. Това води до много бързо задлъжняване на страната и увеличаване на разходите, които не са за образование, култура, социална сфера, а за изплащане на лихви по кредити. Ако до скоро тези лихви бяха близки до нулата, сега вече са 5%, взехме съвсем наскоро 4.5 млрд. лв. дълг и той е на 5% лихва. Смятайте какво ще стане... Това не е безобидно, защото при едно такова ескалиране на задълженията, доверието към страната и финансовата стабилност намаляват, оскъпява се и кредитът в частния сектор. Спомнете си какво стана с Гърция - пазарите отказаха да дават кредит на страната и се наложи да се обърне към МВФ и ЕЦБ срещу условия, които не са никак популярни.
- Смятате ли, че е постижима целта за икономически ръст от 3% през следващите 3 години?
- Прогнозата на ЕК е за 2.4%, има и по-ниски прогнози на различни финансови институции. Оценката и прогнозата на АИКБ е за 1.5%.
- Ще бъдат ли изпълнени параметрите и няма ли да застрашат финансовата рамка?
- Не, няма да бъдат изпълнени и вкл. по други причини, защото се залагат други приходи в бюджета, които няма да се съберат.
- Как ще коментирате другите идеи на фанансовия министър като "донос-бонус", облагане на бакшишите, вдигане на местните данъци и таксии разни други екзотични предложения. Смятате ли, че те са приложими в ситуацията у нас?
- Предвиждат се и увеличаване на различни санкции, вкл. към малкия бизнес, под предлог, че се индексират в съответствие с инфлацията, но тя е с десетки процента, а вдигането на санкциите е десетки пъти, което е необосновано и неприемливо. За сметка на това не се вдигат праговете, които да намалят административната тежест за бизнеса. От вкичко това се планира да се съберат допълнително 740 млн. лв., което за нас е малко вероятно.
Но има един приход, който е още по-екзотичен - 2.4 млрд. лв. от т.нар. енергийна такса. Тази такса е заложена като приход в бюджета не само за следващата, а за следващите 3 години. 20 лева за мегаватчас - толкова всъщност струва природния газ в САЩ в Хенри хъб в Хюстън, това е бенчмарка за цената на газа. А тук искаме, само за това че минава по тръбата, за което си има договорена такса, към нея да прибавим нова на цената на самия газ, който тече. Това е ясно, че няма как да стане. Има върховенство на правото, закони и договори трябва да се спазват, икономически няма как да се защити един такъв размер на такса.
Нещо повече - дори Украйна няма въведена такава такса за транзитиране на руски газ през територията й, но ние решаваме, че можем да направим такава "иновация". Ами ако е толкова лесно, да събираме по 30 лева, не по 20... Тези приходи са на хартия, докато радзходите са съвсем реални и това ще доведе до още по-голям дефицит.   
- От правителството идва и друга идея, която е доста опасна - за отмяна на дерогацията за руския петрол, която от лятото се опитват да прокарат през парламента. По този начин удрят единствената рафинерия у нас - "Лукойл Нефтохим", разбира се, с геополотическа цел. До какви ефекти ще доведат тези опити?
- Незабавната отмяна на дерогацията не е единственият проблем, има и други, които се създават, и които, ако не се коригират, ще доведат до спиране работата на рафинерията. Това би довело до дефицит на дизелово гориво в целия регион, не само в България, защото всички други са нетни вносители от България. Ще има дефицит изобщо на течни горива, а когато има дефицит, ще има качване на цената. Кои са другите проблеми? Например да се поддържат 100% от резервите в страната. За да се изгради такава база трябва повече от поне година и половина, освен стотиците милиони инвестиция. Няма как да се изпълни това изискване в рамките на година, както е заложено, следва, че ще е нарушение, държавен рекет и т.н.   Нашата складова база на рафинерията, такива са били условията едно време, е в Новоросийск. В Бургас има складове със запаси от нефт за до 1 седмица работа. И това е така, защото пътят от Новоросийск до Бургас е от порядъка на 36 часа, един курс е 3 дни. Докато един курс от Залива до Босфора е поне 10 пъти повече, т.е. не 3, а 30 дни.
Правилният начин е България да защити своя интерес като обложи свръхпечалбите на "Лукойл", а не рафинерията да бъде принудена да спре да работи, от което няма как да спечелим като страна.
- Как образува свръхпечалба "Нефтохим"?
- Купува евтино суровия руски петрол и по този начин прави голям марж между суровината и готовата пордукция. В КЗК има внесена жалба от други вериги бензиностанции, че "Лукойл" много евтино продава на едро готовата продукция. Пазарът в момента е такъв, че позволява на рафинерията да прави ненормално големи печалби. И затова те трябва да се обложат с ненормален данък. ЕК даде такава възможност - минимум 33% над обичайния данък, не да убаваме работата на рафинерията.
- Кой дава тези идеи на сглобката за това?
- Нека не изпадаме в догадки, но може да са и търговци на горива.
- Какво да кажем за либарализацията на тока за бита? Виждаме, че по отношение на бизнеса, тя доведе до сериозни компенсации от бюджета. Какъв е икономическият ефект - първо да либерализираш цените за бизнеса, след това да вадиш пари от печалбата на държавните фирми и да го подпомагаш?
- Причината за всичко това е сбърканият дизайн на пазара на електроенергия в целия ЕС. Всички пазари са интегрирани и работят по алгоритъм, който е сгрешен. Това се признава и работи да се поправи, но не могат да се разберат как да стане точно. Затова страните се спасяват поединично като въвеждат компенсаторни механизми. Това е за небитовите потребители.
Що се отнася до бита, цената е регулирана и ще остане така до края на 2025 г. Това, което догодина се либерализира е пазара на едро за бита... От 2026 г. цената на дребно ще се либерализира и тя ще бъде такава, като небитовите потребители и ще се компенсират енергийно бедните...
- Това е същият сбъркан механизъм - да създаваме енергийно бедни, след което да ги компенсираме. Каква е икономическата логика?
- Сега тока на всички е субсидиран, независимо дали си беден или богат, което също е несправедливо. Да, алтернативата на това е регулиран пазар на справедлива цена, но тогава тя пак ще е по-висока от сегашната, защото себестойността е по-висока.
- Как ще се справим с картела на ЕРП-тата?
- ЕРП-то е естествен монопол и точно заради това има КЕВР, затова има и регулирани цени. И при пълна либерализация на пазара, таксите за доставка и разпределение на ЕРП пак ще ги определя КЕВР. Т.е. цената на активната енергия ще е на борсата, а тази за преноса ще остане регулирана.
- Струва ли си цената, която България ще плати за влизане в еврозоната?
- Цената я плащаме и сега, бидейки във валутен борд. Влизайки в еврозоната, ще можем да извлечем и ползи срещу тези плащания, които правим и сега срещу отказа си да упражняваме някаква финансова политика... Но ако всички тези сгрешени сметки на правителството останат такива, ни чака финансова криза в обозримо бъдеще.

(със съкращения)